Универсалният базов доход е изход от петролната зависимост на Персийския залив

Универсалният доход превъзхожда сегашното положение по няколко причини. Първо, като елиминират нуждата от заетост в публичния сектор, правителствата реално ще тласнат гражданите към по-продуктивни работни места в частния сектор. Компаниите ще могат да намалят заплатите, като същевременно въздействието върху начина на живот на техните служители ще бъде ограничено, тъй като месечната добавка от правителството ще запази доходите им.

Второ, намаляването на общите заплати би намалило цената на стоките и услугите, произвеждани в страните от Персийския залив, правейки ги по-конкурентоспособни. Това ще увеличи привлекателността им както у дома, така и в чужбина, като ще помогне на икономиките да се диверсифицират далеч от производството единствено на въглеводороди. Това е по-малко стресиращ начин за намаляване на разходите и повишаване на конкурентоспособността, отколкото алтернативата за коригиране на валутните фиксинги, които съществуват от десетилетия.

И накрая, универсалният доход би осигурил по-справедливо и прозрачно разпределение на приходите от петрол. Настоящата система облагодетелства по-възрастните граждани, които бяха наети по време на годините на петролния бум. Тъй като правителствата сега не могат да създават нови работни места в публичния сектор, по-младите граждани са изправени пред по-висока безработица. В някои страни от Персийския залив това вече доведе до протести.

Как страните биха финансирали своите схеми за универсален доход? Главно чрез намаляване разходите за заплати в публичния сектор. Правителствата също могат да използват спестяванията от постепенното премахване на други обезщетения, като енергийни субсидии.

в Саудитска Арабия, например, където почти половината от всички работни места са в публичния сектор, правителството харчи 131 милиарда долара годишно за заплати. Намаляването наполовина на държавния щат би генерирало достатъчно спестявания, за да се плаща на всеки от 14-те милиона пълнолетни саудитци месечна субсидия от около 400 долара, като същевременно съотношението на работните места в публичния сектор към общата заетост остане по-високо, отколкото в повечето богати страни. Хората, освободени от държавна работа, могат да се опитат да намерят работа в частния сектор, да се занимават с предприемаческа дейност или да живеят от месечните чекове на правителството.

Стойността на месечното плащане ще се различава в рамките на GCC в зависимост от петролното богатство на всяка държава и размера на нейното население. Отделните правителства ще трябва да решат дали да плащат само за покриване на основните нужди или и за малко лукс.

Тъй като универсалният доход ще е свързан с приходите от въглеводороди, той няма да защити за неопределено време хората от спада в цените на петрола. Ако цените се сринат, правителствата няма да могат да финансират месечните плащания, но при такъв сценарий те няма да могат да плащат и заплатите в публичния сектор. Това вече се случи в съседен Ирак.

В краткосрочен план универсалният доход би довел до по-малко изкривяващо разпределение на богатството, а в дългосрочен би трябвало да осигури на държавите от GCC изход от петролната зависимост.