Коронавирусът възроди дебата за унитаризма срещу федерализма

Пандемията от Covid-19 разпали стари противоречия, включително вековния дебат за това коя форма на управление е по-добра: унитарната държава или федералната. Последният, който повдигна въпроса, макар и косвено, бе германският канцлер Ангела Меркел, пише Андреас Клут за Bloomberg. 

Объркана от схващането, че Германия, федерална република от 16 провинции, изглежда закъсва с управлението на пандемията, тя каза в телевизионно интервю, че ще „трябва да помисли как това би могло да се направи по централизиран начин." Това, което тя има наум, е ново законодателство в областта на общественото здраве, което ще позволи на федералните власти да изземат определени правомощия от провинциите.

В много отношения Германия се намира в сходна главоблъсканица с други федерални държави, от САЩ и Канада до Белгия, Швейцария, Бразилия, Индия и Австралия: Как в пандемия се балансират регионалната автономия и гъвкавите реакции по места с националната координация и съгласуваност?

В Германия неяснотите относно това, кое ниво на управление за коя мярка относно Covid отговаря, напоследък породиха хаос и объркване. Шестнадесетте управители на провинции и Меркел редовно прекарват дълги нощи в търсене на обща политика. Но след това премиерите прилагат до голяма степен каквото си искат. Сега, когато Германия е в трета вълна на заразата, някои провинции искат да затегнат ограниченията, докато други - пореди всичко Заарланд и Берлин - искат предпазливо да ги разхлабят.

Дебатът ме вдъхнови да се поровя в стари трактати за компромисите между унитарната и федералната държава. Първите имат силни централни правителства, които решават какво да делегират на местните политици; Франция е класически пример. Вторите са децентрализирани по конституция, така че държавната администрация формално и неотменимо споделя властта с регионите.

Твърди се, че едно от предимствата на федерализма е, че той осигурява застраховка срещу тирани. Както унитарната, така и федералната демокрация създават контролни механизми, разделяйки изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Но федералните държави имат допълнителна защита чрез вето в регионите. Със собствената си легитимност щатите/провинциите могат да устоят на заграбването на власт от центъра.

Друга полза е, че локалните правителства вероятно са в по-добра позиция от централните власти да съобразяват политиките с предпочитанията на местното население. Това води до поразителни разлики между, например, някои немско говорящи кантони в Швейцария и френско или италианско говорящите. В този смисъл федерализмът благоприятства плурализма и многообразието.

Още по-добре е, че тъй като различните региони се различават политически, те се превръщат в „лаборатории на демокрацията“ и в сцена за непрекъснато съревнование за намиране на политиките, които работят най-добре. В САЩ Калифорния често води в областта на екологичните стандарти. В Индия щата Керала е пионер в образователни реформи, които по-късно се превръщат в модел за други.