Стабилността на ЕС отново ще обърка критиците му

Всеки път, когато криза удари Европа - независимо дали е дългова, бежанска или пандемична – гибелните пророци прогнозират най-лошото за ЕС. В разгара на дълговата криза мнозина предполагаха, че единната европейска валута няма да оцелее. Бях сред онези, които смятаха, че кризата с бежанците от 2015 г. може да направи Брюксел ирелевантен, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Британската про-Брекзит преса продължава да прогнозира колапса на ЕС на почти седмична база. Covid-19 предизвика нов взрив на песимизъм. Американският икономист Пол Кругман наскоро направи преглед на справянето на ЕС с коронавируса и заключи: „Европейският проект е загазил сериозно“.

Няма съмнение, че справянето на ЕС с Covid-19 е лошо. Но това не би трябвало да доведе до мелодраматично отчаяние относно бъдещето на съюза. Европейският проект съществува от около 70 години, от създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. През това време той е преживял много кризи и самонанесени рани, като междувременно се е учетворил като размер. Може би е време да признаем, че това е доста устойчива организация.

Всъщност, ако търсите политически съюзи, които са „загазили“ или са заплашени от разпадане, САЩ и Великобритания в момента са по-правдоподобни кандидати от ЕС. Америка неотдавна видя Конгреса си щурмуван от разгневена тълпа, а една от двете ѝ основни политически партии отстъпи от демократичните принципи. Обединеното кралство се бори да се справи с подновеното насилие в Северна Ирландия и да предотврати втори референдум за независимост в Шотландия, който може да лиши кралството от една трета от територията му. В сравнение с това проблемите на ЕС изглеждат относително леки.

Скептицизмът относно дългосрочното бъдеще на ЕС обаче продължава да съществува. Той може да произтича отчасти от уникалния характер на съюза. Това е международна организация с много от характеристиките на държава, включително валута, парламент, върховен съд и централна банка. Тази хибридна природа на ЕС кара външни лица, свикнали да боравят с национални държави, да разглеждат съюза като неестествен или дори деформиран и следователно очевиден кандидат за ранна смърт, както човек, роден с органи на неправилни места.

В действителност заплахата от екзистенциална криза, разрушаваща ЕС, намалява. След гласуването на Обединеното кралство за Брекзит през 2016 г. имаше риск други европейски държави също да напуснат ЕС. Във Франция крайнодясната лидерка Марин льо Пен водеше кампания за Фрекзит, докато в Италия лидерът на дясната партия Северна лига Матео Салвини пропагандираше идеята страната му да изостави еврото.