Стабилността на ЕС отново ще обърка критиците му

Но европейските националисти сега промениха тона. Докато се подготвя за президентските избори във Франция през следващата година, Льо Пен се отказа от говоренето за напускане на ЕС и обеща да запази еврото. Новата й политика е за оставане в ЕС и водене отвътре на кампания за „Европа на нациите“. Салвини пък в момента подкрепя технократското и проевропейско правителство, водено от Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка.

Льо Пен и Салвини не се превърнаха изведнъж в емоционални еврофили. Но те виждат социологическите проучвания. Във Франция те показват, че хората, които подкрепят оставането в ЕС са голямо мнозинство. В началото на коронавирусната криза в Италия имаше проучвания, според които над 40% от италианците искат да напуснат ЕС. Но оттогава насам съюзът разгърна многомилиарден пандемичен фонд за възстановяване, голяма част от него предназначен за Италия. Изглежда Салвини е решил, че призивите за напускане на ЕС или еврото не са това, което избирателите искат да чуят в момента.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който обича да се подиграва с Брюксел и да громи либерализма, е в подобна позиция. Той знае, че страната му се възползва много сериозно от фондовете на ЕС и от достъпа до единния пазар. Колкото и да се влошат отношенията с Брюксел, Орбан няма да излезе от ЕС. Той може да е циничен, но не е глупав.

Процесът на нагаждане е двупосочен. ЕС се чувства много некомфортно по отношение на развитията в Унгария и Полша, като изправи двете страни пред съда заради неспазване върховенството на закона. Но е малко вероятно да изгони някоя от двете държави от клуба. Победа за Марин льо Пен през 2022 г., която е възможна, също би била дълбок шок за върхушката в Брюксел. Но ако Frexit е извън картите, ЕС вероятно би понесъл удара, ако тя спечели.

С течение на времето европейският проект може да става все по-сигурен. Анкетите сочат, че младите хора са по-проевропейски настроени от по-възрастните гласоподаватели. Променящата се международна среда също засилва доводите за ЕС. Тъй като Китай и Русия изглеждат по-заплашително, а САЩ - по-малко надеждни, аргументите европейците да се държат заедно са все по-убедителни.

Нищо от това не означава, че ЕС може да бъде спокоен за бъдещето си, точно както Китай, САЩ или Великобритания не могат да приемат, че политическата им стабилност е гарантирана. Но е грешка да се вярва, че уникалните и често объркващи политически структури на ЕС го правят особено податлив на колапс. В действителност ЕС представлява внимателен и променящ се баланс между национална и наднационална власт, и между технокрация и демокрация. Това е източник на стабилност и сила, а не на слабост или крехкост.