Човешкият капитал е инфраструктурата на 21 век

Грижата за хората брои ли се за инфраструктурен разход? Това е голям дебат в САЩ в момента, след плана за заетост на президента Джо Байдън в размер на 2,3 трлн. долара, който има за цел да ремонтира рушащите се пътища и мостове в страната и да укрепи веригите ú за доставка, но също така да подобри системите на здравеопазването и детските грижи, ако могат да се нарекат сегашните скърпени покрития „системи“, пише Рана Форухар за Financial Times.

Според плана на Байдън 400 милиарда долара ще бъдат изразходвани за домашно здравеопазване, най-вече за възрастните хора. Още 25 милиарда долара ще отидат за подкрепа на детските грижи. Почти всички републиканци, както и някои центристки демократи, се притесняват от тази разширена дефиниция на инфраструктурата. Трябва ли „по-доброто съграждане“ да включва подсилване на подобни услуги? Според Форухар да.

Първо трябва да кажем, че в здравеопазването е бъдещето на работните места. През следващото десетилетие се очаква домашното здравеопазване и личните грижи да се развиват по-бързо от другите категории работа, според Министерството на труда. Това се дължи отчасти на застаряващата демографска картина, но и защото толкова много други работни места се автоматизират.

Такова технологично унищожаване на работни места ще бъде болезнено за някои, но по своята същност не е лошо. В дългосрочен план, въз основа на историческия опит, технологиите нетно създават работа. Но в краткосрочен план, както твърдят икономистите Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан в книгата си „Големият демографски обрат“, богатите страни „ще се нуждаят от цялата автоматизация, която може да се получи в останалата част от икономиката, за да повишат достатъчно производителността и да компенсират онази автоматизация, която ще бъде загубена заради грижата за застаряващото население“.

Работните места в областта на грижите ще останат в долния край на социално-икономическия спектър. Но добре конструирани, те могат да освободят повече производителност на върха. Глобалният институт McKinsey изчислява, че по-добрите здравни резултати могат да добавят 12 трлн. долара към глобалния БВП през 2040 г. - голяма част от това от подобряване на производителността на настоящите работници, които страдат от здравни проблеми или имат отговорност да се грижат за някого.

Жените особено могат да спечелят много от по-големите инвестиции в „икономиката на грижите“. Както наскоро заяви Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, САЩ „преди четвърт век водеха в света по участие на жените в работната сила, но вече не е така. Възможно е политиките ни относно грижата за децата да ни оставят назад.“

Жените също така поеха допълнителен удар по време на пандемичното затваряне. Те обикновено вършеха непропорционален дял от допълнителните грижи за децата и домакинството (не ме карайте да говоря за въздействието върху психичното им здраве, казва Форухар). Те също беше по-вероятно да бъдат съкратени. Освен 25-те млрд. долара в инфраструктурния пакет на Байдън за подобрение на центровете за грижа за деца, в пандемичния пакет има още 39 млрд. долара за грижещите се за децата. В идеалния случай това ще разшири и подобри работните места в областта на грижите и ще позволи на по-добре образованите жени да изпълняват по-производителни роли.