Човешкият капитал е инфраструктурата на 21 век

Подобно на 100-те милиарда долара, предназначени за училищата, такива инвестиции подобряват човешкия капитал. Все по-често това е единственият вид капитал, който има значение, тъй като дигиталният бизнес просто не изисква толкова много физически капитал, колкото старите икономически компании. САЩ също така трябва да позволят на фирмите да отписват инвестициите в обучение на работници, както и други инвестиции в хора, както в момента правят с машините. Това е нещо, което почти всеки бизнес или синдикален лидер, който познавам, би подкрепил.

Правилно извършено, инвестирането в инфраструктурата на грижите може да подхрани иновациите. Белият дом е загрижен за веригите за доставки, отчасти защото промишлеността обикновено насърчава повече иновации и производителност от другите сектори. Но тъй като производството продължава да се автоматизира, то никога повече няма да създаде толкова работни места, колкото някога, независимо от това как са организирани веригите за доставка или дали са върнати в страната.

Може ли икономиката на грижите да запълни тази празнина в заетостта? Експерти като икономиста от Харвард Гордън Хансън, който изследва взаимодействието между трудовите пазари и тяхното местоположение, казват, че на някои места това би могло да стане. „Областите, които се възстановяват по-добре, обикновено имат добри университети или здравни комплекси, които могат да функционират като двигатели за работните места“, посочва Хансън.

Може да изглежда фантастично да си представим, че дом за грижи или център за деца биха могли да бъдат иновациoнни хъбове по начина, по който това правят голяма фабрика или изследователски комплекс? И все пак някои вече са.

Да вземем места като Cleveland Clinic, медицински център с нестопанска цел, който интегрира клиничната и болничната помощ с изследвания и образование. Обект на интерес от Harvard Business School, той се превърна в национален и международен създател на работни места, но също така и в център на авангардни иновации в области като разработването на лекарства и устройства, както и медицински процедури. Това става до голяма степен чрез използване на големи данни, дигитални платформи и роботика, но също така и чрез интердисциплинарна работа в клиниката и извън нея.

Най-малкото, инвестирането в здравеопазване и образование би повишило социалния капитал, който характеризира успешните общности. Имаме нужда от повече от това точно сега, навсякъде. Само 1,5 на сто от концесионните субсидии на Световната банка са за здравеопазване и само 1,9 на сто за образование.

Както в богатите, така и в бедните страни инвестициите все още се фокусират предимно върху физическия капитал. Време е да осъзнаем, че може би повече от всичко останало човешкият капитал е инфраструктурата на 21 век.