Пандемията налага на компаниите нови инвестиции в човешки ресурси

Работа от вкъщи, където е възможно, диференцирани работни часове, специални условия за служители с малки деца. Това са само част от новите посоки, в които трябва да инвестират компаниите, за да развиват хората си, за да останат конкурентоспособни на вече променения свят на трудовия пазар.

Това се посочва в тазгодишният доклад  Inovantage, подготвен от Adecco Group, който хвърля светлина върху областите, в които компаниите трябва да инвестират, за да постигнат непрекъснато развитие на служителите си и съответно на самата организация.

Последното издание на доклада на Adecco Group анализира глобалните тенденции в развитието на човешките ресурси, като акцентира върху Централна и Източна Европа и Близкия Изток, включително страни като България, Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия и Обединените арабски емирства. 

Прегледът на динамиката на инвестициите в човешки капитал никога не е бил по-уместен, пишат анализаторите. След като 2020 г. започна с глобална пандемия, икономическият спад и нарастваща безработица са вече факт. Затова сега е моментът да се намерят начини за укрепване на работната сила, съветват авторите на изледването.

Безспорно пандемията от Covid-19 е мощен катализатор за реализиране на необходимостта от гъвкавост в работния процес. Целият свят приложи гъвкави форми на работа. Гъвкавата работа позволява на слабо представените групи да имат по-добър достъп до пазара на труда, като същевременно намаляват риска от дългосрочна безработица, отчитат анализаторите. Много държави изостават в прилагането на гъвкави работни практики, но възстановяването от пандемията може да доведе до значителни промени в света на труда. А за да се постигне гъвкава сигурност, системите за социално осигуряване трябва да се променят и адаптират към новия пазар на труда.

Необходимо е учене през целия живот, за да се подготвят обществата да реагират на текущите технологични иновации и да позволят на застаряващата работна сила да остане продуктивна. Ученето през целия живот е от полза за всички, включително служителите, работодателите и публичните власти, пише още в авализа.

Инвестирането в учене през целия живот е от голямо значение за развитието на икономиките в региона. В същото време участието на възрастни в обучението през целия живот остава сравнително ниско в цяла Централна, Югоизточна Европа и Близкия Изток.

Страните в тези региони изостават от средните стойности за ЕС по образованието за възрастни. Румъния, България, Словакия и Гърция обикновено са под 5%, докато Турция има коефициент на участие на възрастни до 6,2%. Двете страни в региона, които надвишават средното за ЕС, са Словения (11,4%) и особено Естония (16,7%).

Тенденциите в заетостта в разглеждания регион са много различни в отделните държави, но тяхна обща черта е, че те имат пасивно, а не проактивно отношение към трудовите си пазари. Различните тенденции в заетостта между съответните страни до голяма степен се дължат на различните икономически условия. Някои държави имат забележителни резултати през последните години по отношение на процента на участие на работната сила. В Чехия, Унгария, Полша, Румъния, България и Турция нивата на заетост през 2019 г. надвишават нивата от преди кризата през 2008 г. с 5% или повече.

Повишаването на нивата на заетост и разходите за труд е най-отчетливо в страните от Централна и Източна Европа. Това обаче доведе до няколко ключови ефекта върху компаниите в тези страни, посочва се още в доклада. Компаниите изпитват затруднения за намиране на квалифицирани кадри, намаленото предлагане на квалифицирани работници оказва по-голям натиск върху компаниите да запазят и преквалифицират персонала си, преходът от модел с ниски заплати към осигуряване на конкурентоспособност изисква повишена производителност и по-висококвалифицирани работници.

В този смисъл анализаторите съветват към урепването на развитието на служителите чрез непрекъснато подобряване на техните умения, прилагането на гъвкави работни практики, подходи за учене през целия живот, за да се подготвят обществата да реагират на текущите технологични иновации и да позволят на застаряващата работна сила да остане продуктивна.