Путиновата автокрация блокира политическата и икономическата промяна в Русия

През третото десетилетие от управлението на президента Владимир Путин доверието между Русия и западните правителства е на нула. Перспективите за политическа реформа и икономическа модернизация в Русия не са много по-големи. Това е лошо за благосъстоянието на руския народ. То също така ерозира привлекателността на Русия като дестинация за западни инвестиции, пише за Financial Times Михаил Ходорковски, основател на „Отворена Русия” и бивш главен изпълнителен директор на петролната компания "Юкос". 

Пълното отсъствие на доверие в отношенията между Запада и Русия прави нашето време различно от голяма част от съветската ера в периода 1917-1991 г. Тази липса на доверие носи риск от политически грешки и гамбити, които могат да доведат до конфликт. Путин иска да бъде пълноправен играч в „голямата игра“ на глобалната геополитика, но състоянието на руската икономика и обществото не му предоставят тази възможност. Затова той заявява мястото си на масата, използвайки традиционните криминални методи - като играе срещу правилата.

На западните лидери изглежда им дойде до гуша. Администрацията на Байдън обещава, че отсега нататък подобни игри ще струват скъпо на Кремъл. От своя страна Путин се зарече да начертае „червена линия“ в защита на руските интереси, предупреждавайки, че тези, които я пресекат, „ще съжаляват за стореното така, както отдавна не са го правили“.

Можем ли да очакваме революционен сценарий? Несъмнено. В случай на смърт или неработоспособност на Путин руската персоналистична автокрация едва ли ще издържи сътресението без драматичен конфликт. Това неминуемо ще разкрие редица други латентни напрежения в руското общество. Друга възможност, която не трябва да бъде напълно изключвана, е сериозна политическа грешка, която да доведе до поражение във военен конфликт.

При Путин властите съзнателно се стремят да съживят имперските рефлекси на руското население. В съчетание с потоци от държавна пропаганда, училищно образование, скалъпени политически процеси и откровено насилие, това допринася за чувството на безпомощност в обществото.

В същото време властите умишлено поддържат доходите в диапазон, при който хората я карат от заплата до заплата, осъзнавайки пълната зависимост на себе си и семействата си. Всичко това потиска темпа на икономически растеж в Русия, като служи за запазване на политическото статукво.

Общественото отношение към режима на Путин отразява структурата на руското общество. Може би половината от населението няма да има нищо против Путин да остане на власт за пети президентски мандат, след като сегашният шестгодишен период изтече през 2024 г. Същата половина смята, че присъдата, наложена на Алексей Навални, опозиционният лидер, боледуващ в затвора, е правилна.

Сред другата половина мнозина са критици на системата, но други не са готови да заемат открита позиция.