Пет урока от 25-те гoдини създаване на корпоративно богатство

Последните две десетилетия и половина бяха добри за големия бизнес. Макар че размерът на частния сектор като процент от икономиките на ОИСР се задържа относително стабилен след средата на 90-те години, делът на компаниите с над 1 млрд. долара годишни приходи нарасна с 60% от 1995 г. насам. Големите станаха по-големи, а богатите - по-богати. Но зад тази основна тенденция се крият много географски и социално-икономически нюанси, както показва новo изследване на глобалния институт McKinsey (MGI), пише Рана Форухар за Financial Times.

Анализаторите са проучили икономическия принос както на частни, така и на публични компании в богатите страни през последните 25 години. Четейки изследването, бях поразена от пет ключови урока за регулаторите и корпоративните лидери, които трябва да осветлят дебата за ролята на корпорациите в обществото.

Първо, загубите, понесени от труда спрямо капитала, са дори по-големи, отколкото се смяташе досега. Докато производителността е нараснала с 25% в реално изражение от средата на 90-те години, заплатите се покачват само с 11%. Междувременно капиталовите доходи се увеличават с две трети. Ако има някакво съмнение, че връзката между производителността и заплатите е прекъсната, тези данни трябва да ни убедят.

Това засилва аргумента за много по-широко споделяне на капиталовото богатство. В момента най-богатите 10% от домакинствата в САЩ притежават 87% от акциите. „Изключително важно е да имаме повече хора, които да участват в процеса на създаване на капиталовите доходи“, казва директорът на MGI Джеймс Маника, „тъй като макар доходите от труд да остават най-важни за по-голямата част от хората, чрез капиталовите доходи се създава все по-голяма и по-голяма част от стойността."

Компаниите могат да предложат акции на повече или дори на всички служители. Но публичният сектор би могъл да облага и корпоративния дялов капитал, нещо, предложено наскоро от икономистите от Калифорнийския университет Иманюъл Сийз и Гейбриъл Зукмен. Или може да изплати дигитален дивидент на физически лица, който представляват дял от базата данни, събрана от най-големите и богати компании, особено технологичните гиганти.

Това сочи към друг ключов урок: правилото за нематериалните активи. От всички начини, по които компаниите могат да оказват въздействие върху икономиката - от заплатите и данъците, които плащат, през излишъците у потребителите, които генерират с по-ниски цени, до негативните външни ефекти като тези в околната среда - този, който е нараснал най-много като значение през последните 25 години са инвестициите в нематериални активи, като технологии, софтуер, патенти и т.н. Ръстът е 200 процента. Това прави компаниите по-продуктивни, но също така е свързано с икономическо възстановяване при висока безработица, което предсталвялва значително политическо безпокойство.

Това ни води до третия урок, а именно, че различните видове компании имат много различно въздействие върху домакинствата и икономиките. Изследването на MGI разделя корпорациите на осем архетипа: откриватели (например биотехнологични фирми, които разширяват научните граници), технолози (включително платформите, които изграждат цифровата икономика), експерти (професионални услуги, болници и университети), доставчици (които разпространяват и продават продукти), производители, строители, горивари и финансисти.