Пет урока от 25-те гoдини създаване на корпоративно богатство

През по-голямата част от 20-ти век производителите и строителите са били доминиращи. През последните 25 години обаче те са загубили позиции спрямо останалите архетипове. Докато производителите представляват 56% от големите компаниипрез 1995 г., делът им спада до 41% в периода 2016-2018 г. Но с тяхното намаляване намалява и добрата заетост. Производителите допринасят с 20% повече от средното за трудовите доходи, наемат най-много хора и имат най-широко географско разпределение на стойността благодарение на своите вериги на доставки и нуждата от физическо пространство и инвестиции в материални блага.

Не е чудно, че те са в центъра на дебата за националната конкурентоспособност. Някои държави, като Япония и Германия (където производителите изобщо не са намалели), взеха конкретни политически решения, за да ги подкрепят. Други, като САЩ и Великобритания, не в същата степен.

Ето урок номер четири: страните имат много различни корпоративни интереси. Технолозите управляват САЩ и Южна Корея, докато производителите владеят Германия. Водещото място на финансистите в Холандия и Франция произтича от откривателите и доставчиците, най-вече в сектора на луксозните стоки.

Макар проучването да не разглежда конкретно малки и средни компании, то загатва за тежки моменти пред тях. Сега големите компании плащат по-малко като процент от приходите си на своите доставчици, отколкото преди 25 години, а много от тези доставчици са малки и средни фирми. Като се има предвид, че тези компании са доста интензивни на труд, обикновено повече от големите, това има важни социални и политически последици.

Стигаме и до последния урок: конкуренцията е важна. Знаем, че живеем в икономика суперзвезда. Това в много отношения е естественият резултат от глобализацията, финансиализацията и възхода на технологичните гиганти, които са подложени на обстрел по целия свят заради монополната власт, която упражняват. Големите компании, особено в САЩ, са най-големите икономически победители през последния четвърт век.

Но за да може бизнес секторът да се радва на още 25 години неограничен растеж, той ще трябва да покаже, че може да обогати по-широк кръг от заинтересовани страни. Потребителският излишък, обусловен от по-ниски цени на продуктите и услугите, създавани от технолозите и производителите, не компенсира напълно загубите на работни места поради автоматизацията. Домакинствата с високи доходи, особено в САЩ, поглъщат лъвския дял от бизнес богатството.

Последните 25 години показаха, че бизнесът може да генерира огромно количество богатство. Следващите 25 трябва да покажат, че той може да разпределя това богатство по-равномерно.