САЩ не трябва да се отдават на протекционизма

Без съмнение американската икономика страда от високо и нарастващо неравенство и слабо участие на работната сила, като заетостта на хората в най-добра възраст все повече изостава от тази в повечето членове на Г-7. Но тези явления не могат да се дължат на търговията, тъй като САЩ са по-малко отворени от останалите, дори Япония. Истинските обяснения включват появата на ново богатство в иновативните сектори, но също така рентиерско поведение в цялата икономика, както и липсата на подкрепа за доходите и заетостта (особено за майките).

Защо загубите на индустриални работни места са толкова политически изпъкващи? Част от отговора е, че това бяха работни места предимно на бели мъже. Но и защото в САЩ липсата на универсално здравеопазване и почти никаквата подкрепа за преквалификация и търсене на нова работа превръща загубата на работа в загуба на базова сигурност. Съвременната икономика става по-гъвкава, като отделя сигурността от конкретната работа.

При липсата на това, което датчаните наричат ​​„гъвкава сигурност“, протекционизмът може да изглежда неизбежен. Но нищо няма да върне старите индустриални работни места. Роботите ще заменят работниците на производствените линии навсякъде. Промишлеността ще завърши като селското стопанство - фантастично продуктивна, като същевременно няма наети работници в производството. Както твърди Поузен, носталгията просто не е разумна политика.

Освен носталгията и търсенето на сигурност на грешното място, има и ксенофобия. Но дните, когато Китай беше непреодолимата сила в предлагането на евтино производство, отдавна отминаха. Дебатът сега се съсредоточава все повече върху националната сигурност.

Има мнение, например, че пандемията е доказала опасностите от разширените вериги за доставка. Всъщност е точно обратното. След първоначалния недостиг, тъй като търсенето беше толкова неочаквано силно, предлагането нарасна. Разчитането на собствено производство нямаше да реши това. Днес има проблем с доставката на ваксини, но това се дължи на глобалния недостиг на производствен капацитет и силата на търсенето от богатите държави.

Да, има аргументи за запазване на технологичното лидерство в жизненоважни сектори и за сигурността на доставките на основни продукти. Но тези опасения трябва да бъдат дефинирани и разгледани с прецизност. Преди всичко, в икономическата конкуренция с Китай демократичната стабилност и инвестициите в хората, инфраструктурата и иновациите ще бъдат решаващите фактори.

Междувременно непрекъсваемостта на търговията по целия свят не само ще бетонира взаимната зависимост, но и ще подкрепи просперитета, особено за по-бедните страни, както подчертава отличният доклад на Световната банка от 2020 г. в частта за веригите за доставка и развитието. Това също така е съвместимо с борбата с изменението на климата, съгласно правилните политики, договорени глобално. Г-7 е права, че световната търговска система се нуждае от реформа. Но това не трябва да означава разрушаване. Не бива да изхвърляме либералната търговия по грешни причини и по грешен начин.