САЩ не трябва да се отдават на протекционизма

Протекционизмът се върна, преди всичко в САЩ. Движещите сили зад него са ксенофобията и носталгията. Могат да се изтъкнат аргументи и за степен на самодостатъчност, от съображения за националната сигурност. Но тези аргументи се нуждаят от щателна оценка. Това не се случваше, със сигурност не и при Доналд Тръмп. Но въпреки че тонът при Джо Байдън е различен, реалността, уви, не е. Напротив, протекционизмът се превърна в един от малкото въпроси, по които има двупартиен консенсус, пише Мартин Уулф за Financial Times.

В комюникето, публикувано от лидерите на Г-7, се казва, че „се договорихме ... да... осигурим бъдещия ни просперитет, като защитаваме по-свободната, по-справедлива търговия в рамките на реформирана търговска система”. Това прикрива разлома между САЩ, които все повече се съмняват в търговията и, да речем, Германия, зависима от търговията за своя просперитет, което важи и за всички по-малки страни с високи доходи.

Не е изненадващо, че голяма държава със сложна икономика и разнообразни ресурси като САЩ има тенденция да търгува по-малко интензивно от по-малките и затова се интересува по-малко от търговията. Тя получава много от предимствата на търговията чрез вътрешна специализация. Но както твърди Ан Крюгер в книгата си „Международна търговия“, търговията е помощница на икономическия растеж в целия свят от Втората световна война насам.

Освен това, дори ако търговията е по-малко жизненоважна за САЩ, отколкото за останалите членове на Г-7, това не означава, че САЩ са нещастна жертва на порочните практики на останалия свят и особено на Китай. Напротив, прибягването до протекционизъм прилича на търсене на ключове под улично осветление, не защото са били загубени там, а защото там е най-светло.

Проблемът на САЩ е, че протекционизмът - данък върху местната икономика, главно потребителите, в полза на производителите - е политически приемлив, но неефективен заместител на добре проектираната социална мрежа. Европейците имат много да учат от САЩ, особено по отношение на иновациите. Но относно комбинирането на отворената търговия с личната икономическа сигурност (и съответното нагаждане на търговията), те са далеч напред.

В разкошна скорошна полемика икономистът Адъм Поузен се изправя челно срещу протекционистките аргументи. По-специално, отбелязва той, САЩ не са изключително отворени за търговия, а са относително затворени. През последните две десетилетия те не претърпяха изключителна степен на отваряне, а се оттеглят от откритостта. Не са изключително засегнати от вноса от Китай, като за всяка загуба от китайската конкуренция около 150 работни места са били загубени поради „подобни шокове в други отрасли“. САЩ не са уникална жертва на намаляващата заетост в промишлеността, същото се случва с всички страни с високи доходи.