Защо ваксините срещу коронавируса вероятно ще продължат да работят

Някои мутации на спайк протеина - частта от вируса, която се фиксира върху прицелните клетки, намаляват способността на антителата "да неутрализират и спират вируса да заразява клетките", казва Гари Маклийн, професор по молекулярна имунология в London Metropolitan University. Той обаче не вярва, че типичният вирус може чак толкова да се промении.

„По някое време той щ е срещне стена“, казва Маклейн и допълва, че коронавирусът "може вече почти да е там".

Накратко, има компромис между това колко вирусът може да се промени - и по този начин да "избяга" от ефекта на ваксината - и колко ефективен може да бъде, за да продължи да се разпространява, обяснява той. Тъй като настоящите ваксини са насочени към спайк протеина, именно тук трябва да се концентрират промените във вируса. Ако вирусът се промени твърде много, той вече не може правилно да зарази клетките. "Ще има момент, в който вирусът вече не може да мутира, защото е направил всичко, което може да се направи, в тази посока“, допълва той.

Андреас Радбрух, научен директор в Германския център за изследване на ревматизма и президент на Европейската федерация на имунологичните общества, също смята, че е „изключително малко вероятно да има бягство от ваксините“. Досега, казва Радбрух, изследванията показват, че вариантите концентрират мутации само на няколко места в протеина на вируса. Така че, въпреки че вариантите могат да създадат проблеми за отделни моноклонални антитела, е малко вероятно някой да "избяга от сегашните ваксини", обяснява той. Това е така, защото тялото произвежда хиляди различни антитела, които са насочени към различни части на спайк протеина.

Въпреки това, тази характеристика създава проблем в друго отношение, по-специално за моноклоналните антитела - едно от най-ефективните лечения за тежки коронавирусни инфекции - тъй като някои са насочени към тези отделни части на спайк протеина. В САЩ и редица държави дори спряха разпространението на лечението с антитела на Eli Lilly точно поради тази причина.

Междувременно колко дълго продължава имунитетът, предоставен от съществуващите ваксини, все още е отворен въпрос. Изследователите се опитват да отговорят по-добре на циркулиращите варианти и някои казват, че ваксини от второ или трето поколение, основани на различни варианти на вируса, може да не предизвикат толкова силен имунен отговор, колкото ваксините от първо поколение.

Въпросът е това, което някои наричат ​​"първичен антигенен грях“ - склонността на имунната система да изгражда по-силна защита срещу първата версия на антигена, която среща, или чрез естествена инфекция, или чрез ваксинация. Тази реакция от своя страна унищожава способността на имунната система да изгражда като силна защита срещу мутирали форми на този антиген. Това явление се наблюдава при сезонния грип. Затова и противогрипните ваксини са по-малко ефективни от ваксините срещу COVID-19 и трябва да се променят ежегодно.

„Когато се реинфектирате с нов щам, вашите антитела са по-склонни да бъдат повторно стимулирани, да бъдат провокирани отново, за да образуват повече антитела срещу частите на протеина, които не са се променили“, обяснява Чарлз Бангъм, професор по имунология в Imperial College London.

Така че имунната система създава силен отговор на онези части от антигена, които разпознава, засенчвайки по-бавния и по-слаб отговор на мутиралите части на антигена, които не е срещала досега. Бангъм обаче възприема този сценарий по-скоро като „теоретична опасност“.