Защо ваксините срещу коронавируса вероятно ще продължат да работят

Той отбелязва, че антителата могат да разпознават много части от протеина, които не са мутирали, и следователно все още могат да бъдат ефективни. Освен това не само антителата изграждат имунитета. Т-клетките също играят важна роля в борбата с инфекциите. "Те разпознават много други части от спайк протеина“, допълва той. Ако някой е естествено заразен с варианта Делта, той ще реагира и на други протеини във вируса, които са склонни да мутират по-малко от спайк протеина.

"И така, както антителата, така и Т-клетките все още са активни не само срещу спайк протеина, но и срещу всички останали протеини във вируса", казва той.

Според Чарлз Бангъм най-добрият начин да се избегнат варианти за бягство и да се създаде силен имунен отговор на еволюиращия вирус би бил да се създаде "поливалентна" ваксина, която да съдържа части от варианта Делта, както и от Алфа и Бета - за първи път идентифицирани във Великобритания, и Южна Африка, съответно. "Това вероятно ще покрие много голям дял от инфекциите" днес и в бъдеще, обобщава той.

Главният медицински директор на Англия Крис Уити е съгласен, като отбелязва, че поливалентните ваксини "ще поддържат линията в много голяма степен дори срещу нови варианти" в рамките на пет години.

Въпреки всички постижения в науката, сега политиците трябва да се справят със сложността на частично ваксинирания свят. Във Великобритания например след първоначален рязък спад на новите случаи броят на инфектираните отново започна да нараства бързо. Добрата новина е, че за разлика от предишните вълни на вируса, смъртността изглежда е по-ниска. През юни министрите решиха да отложат пълното отваряне на страната, но премиерът Борис Джонсън обяви планове за отпадане на окончателните ограничения на 19 юли, включително носенето на маски, и призова обществеността да използва собствената си "преценка".

Междувременно други страни с относително висок процент на ваксинация са изправени пред нови предизвикателства. Някои, като Полша и Румъния, се борят с висока степен на скептицизъм. Дори сред хората, получили ваксини, някои са имунокомпрометирани или страдат от заболявания като диабет, което ги прави по-уязвими.

Дани Олтман, професор по имунология в Imperial College London, вижда тази промяна като отдалечаване от "черно-белите дебати" по време на разгара на пандемията, когато хиляди умираха всеки ден. Сега политиците трябва да възприемат по-задълбочена и нюансирана гледна точка, особено когато става въпрос за вземане на решение за правилното ниво на защита, за да се сведат до минимум смъртните случаи, които могат да бъдат избегнати в уязвимото население.

„Колкото повече варианти се появяват, толкова повече проблеми може да имаме с ... хора, които нямат достатъчно добър имунитет“, обяснява той. „Въпросът тогава става: Каква е точката на насищане, когато ще се нуждаем от програма за ваксинация с модифицирана ваксина или от по-чести бустери“, допълва той.

"Дебатите са много по-сложни. не мисля, че след една година ще провеждаме същия разговор и ще се тревожим за варианта зета например, който е завладял света“, казва Олтман.