Разсекретени разговори показват ролята на САЩ в Кипър през 1964 г.

За участието на САЩ в Кипърския въпрос се е изписало много и вероятно част от случилото се ще остане в историята. "Само понякога можем да видим и разберем как и защо някое решение е било взето и какви са истинските мотиви зад него", пише "Катимерини", публикувайки разсекретени разговори между американския президент Линдън Джонсън и неговия държавен секретар Дийн Ръск през юни 1964 година.

През 1960 година Кипър получава независимост от Великобритания и само няколко години по-късно започват размирици. През 1963 година президентът на Кипър архиепископ Макариос предприема промяна в Конституцията, която е породена от опасенията, че Турция се опитва да се намеси в политиката, водена на острова.

Макариос не дискутира идеята си с Атина, а Анкара директно отхвърля предложението, още преди по него да са се произнесли кипърските турци. Турците напускат администрацията, а Турция вече не признава Република Кипър. През 1964 година на острова е настанена мисия миротворци на ООН, която продължава да действа и до днес, а Турция на два пъти заплашва с инвазия на острова.

Според публикацията в "Катимерини" заплахите са спрени от САЩ след писмо, което изпраща Джонсън на турския премиер Исмет Иньоню. В него той посочва, че е загрижен от информацията, която получава от своя посланик в Турция относно планове на турското правителство да окупира част от Кипър.

Това писмо е изпратено в началото на юни 1964 година. Само няколко дни по-късно американският президент обсъжда казуса със своя държавен секретар. На моменти езикът на двамата е дори циничен, докато обсъждат случващото се на острова, посочва още "Катимерини".

След посланието към Анкара Вашингтон изпраща сигнал и до Гърция - зам.-държавният секретар Джордж Бол отива на посещение в страната. Малко преди това Джонсън и Ръск са се разбрали, че трябва да изпратят съобщение и до премиера на Гърция Георгиос Папандреу, баща на бъдещия премиер на страната Андреас Папандреу и дядо на Георгиос Папандреу - младши, който също е начело на южната ни съседка, но в периода октомври 2009 - ноември 2011 година.

В разсекретените разговори Джонсън и Ръск спорят как да реагират в ситуацията - дали да изтеглят Бол, който в онзи момент е в Лондон, в САЩ и тогава да го изпратят в Атина или да удължат обиколката му в Европа. Посланието, което ще изпрати САЩ, ако Бол се върне във Вашингтон и тогава отново тръгне към Европа, би било многозначително.

От друга страна е възможно да бъде привикан посланикът на Гърция във Вашингтон, за да се коментира ситуацията. Това не би било прието сериозно от Турция. Ръск настоява да бъде поканен турският премиер във Вашингтон, но пък Джонсън коментира, че това може да е прекалено.

В крайна сметка двамата се съгласяват, че е достатъчно Бол да прекара два часа в Атина в рамките на започналата му обиколка на Европа и да предаде посланието на американския президент.

Джонсън води тежки разговори с двете страни - и Исмет Иньоню, и Папандреу разговарят с американския президент във Вашингтон в опит да решат кризата.

Но се оказва, че усилията са напразни - десет години по-късно, на 20 юли 1974 година, напрежението в Кипър ескалира, след като турските войски предприемат десант в отговор на преврат, имащ за цел присъединяването на острова към Гърция. Така вече почти пет десетилетия островът е разделен, а Севернокипърската турска република е призната официално единствено от Анкара.