Защо западната военна намеса все пак е необходима?

След катастрофата в Афганистан все повече анализатори изразяват мнение против намесите на Запада. Според някои Западът трябва да се намесва военно само когато е заложен личният интерес и ако няма алтернатива.

Мнозина смятат например, че намесата в Либия е била грешка. Ако покойният ѝ лидер Муамар Кадафи беше останал на власт там, това нямаше да има никакво значение за интереса на Запада днес. С други думи, една група хора вярва, че да не правиш нищо е по-добре от това да направиш нещо, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Либийците излязоха на протести на 17 февруари 2011 г., за да поискат прекратяването на режима на Кадафи, който дойде на власт в страната през 1969 г. Това се случи първо в Бенгази, втория по големина град в Либия, който тогава имаше население от около 630 хил. души.

През март 2011 г. армията на Кадафи тръгна към Бенгази, за да пресече съпротивата. Никой не се съмняваше, че десетки хиляди, ако не и стотици хиляди хора, ще бъдат убити. Геноцидът можеше да е по-голям и от този в Сребреница.

Самите либийци, особено бъдещият премиер Махмуд Джибрил, първо убедиха Европейския парламент, след това президента на Франция Никола Саркози и накрая държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън да се опитат да спрат клането.

Когато самолетите излетяха от Франция на 17 март, либийската армия буквално вече беше пред портите на Бенгази. Масово клане беше избегнато благодарение на либийската опозиция и НАТО.

Хаос в Либия

Противниците на намесата на НАТО се аргументират с хаоса и войната, в които Либия изпадна след това. Вярно е, разбира се, че положението в страната е ужасно и това доведе до миграцията на десетки хиляди хора в Европа. Нещата обаче можеха да се развият по друг начин, ако европейските страни бяха избрали дългосрочна визия и подкрепиха либийците в техния демократичен преход.

Либийците многократно са искали помощ от Европа. Не финансова подкрепа, но помощ за граничен контрол, помощ за политическата организация и подкрепа за разрешаване на политическия конфликт, който се разрастваше отчасти поради влиянието на различни държави от Персийския залив.

За съжаление, Европа беше твърде разделена, за да отговори на тези изисквания. По-специално Франция и Италия влязоха в противоборство за печалбите, които биха могли да извлекат от Либия, вместо да търсят решение на войната.

На практика Европа остави Либия да затъне в хаос, като държави от Персийския залив, Турция, Русия и други милиции на практика завладяха страната, докато Европа предприе бутафорни мерки срещу потоците бежанци от страната, които прекосяваха морето.