Ниските лихви задълбочават неравенството в САЩ

За разлика от мнозина представители на американската левица, винаги съм била скептична, че свръхниските лихвени проценти са от полза за бедните. Поддържането на твърде ниски лихви твърде дълго насърчава спекулациите и дълговите балони. Когато се спукат, те винаги засягат най-много хората с ниски доходи, както станахме свидетели по време на финансовата криза през 2008 г., пише редакторт на Financial Times Рана Форухар.

И все пак от години прогресивните твърдят, че разхлабената парична политика и ниските лихвени проценти са необходими за насърчаване на заетостта, особено в долния край на социално-икономическата стълбица.

Това не е вярно. Макар че лесните пари може да са допринесли за създаването на известен натиск върху заплатите при нискоквалифицираните работни места в сферата на услугите, безработицата продължаваше да намалява през последните години, дори когато Федералният резерв започна да повишава лихвите от свръхниски към все още ниски нива.

Междувременно академичните изследвания показват, че тенденцията ниските лихви да подхранват пазарните балони е ключова причина за неравенството, тъй като те правят собствениците на активи по-богати, като същевременно не подхранват потреблението и търсенето. В САЩ горните 10% от населението по богатство притежават 84% от акциите. Има толкова много жилища, коли и дънки, които тези хора могат да си купят.

Повечето хора живеят от своите заплати. И въпреки слабият ръст на заплатите през последните шест месеца, доходите, коригирани спрямо инфлацията, са все още под тези от 2019 г., казва Карън Петроу, управляващ партньор във Federal Financial Analytics.

„Всъщност свръхниските лихвени проценти не подкрепят заетостта“, посочва тя. Повечето хора работят, за да печелят пари, и докато централните банкери могат да засилят инфлацията при активите, те не могат да създадат добри работни места за средната класа. Само бизнесът, подпомогнат от правилните стимулиращи политики, може да направи това. Уолстрийт не e цялата страна.

И все пак заблудата, че ниските лихви по някакъв начин създават реален растеж, умира трудно. Вижте новият натиск на прогресистите за отстраняване на председателя на Фед Джей Пауъл, който наскоро изрази опасения, че инфлацията е по-устойчива, отколкото се смяташе досега. Това, разбира се, може да показва необходимостта от по-бързо намаляване на изкупуването на облигации от централната банка и/или по-бързо повишаване на лихвените проценти.

Разбира се, финансовите пазари не искат да чуят това. Политическата левица също. Елизабет Уорън, сенатор от Масачузетс, нарече Пауъл „опасен човек“ заради усилията му да отмени някои финансови регулации след кризата през 2008 г. Друг демократ, шефът на банковата комисия към Сената Шеръд Браун, правилно посочи много неравномерния характер на възстановяването, но също така критикува Пауъл за думите му, че тестът за пълна заетост е „почти преминат“ и че „Фед не може се оттегля всеки път, когато работниците придобият малко сила, за да изискват по-високи заплати”.