Пазарите са по-крехки, отколкото си мислят инвеститорите

„Следователно ние обикновено не вярваме в ситуации, в които стабилността се е превърнала в консенсус, тъй като смятаме, че всяка промяна в наратива е склонна да доведе до изненадващо драстични промени в равновесието.

Това отразява работата, извършена от хора като Кори Хофстайн от Newfound Research, Майкъл Грийн от Simplify Asset Management, Кристофър Коул от Artemis Capital Management и Бенджамин Боулър от Bank of America - въпреки че те често наблягат на различни причини и аспекти.

Грийн смята, че нарастващата вълна от пасивно инвестиране сериозно изостря крехкостта на пазара. Коул се фокусира върху проблемите с използването на волатилността като измерител на риска и как вграждането в структурата на цялата инвестиционна индустрия може да има смисъл за фондовете поотделно, но заедно прави цялата система по-крехка.

Хофстайн също така подчертава как предпазните мерки на централната банка са насърчили повече поемане на риск, но твърди, че колективното взаимодействие на всички тези фактори е това, което може да доведе до „каскади, вкарващи пазарите в неконтролируема спирала“.

Боулър обаче смята, че много от по-техническите аспекти преди всичко очертават единствен основен двигател. „Много от тези други фактори са върхът на айсберга“, твърди той и допълва: „Самият айсберг е паричната политика".

Боулър беше един от първите, които започнаха да анализират феномена още през 2015 г. Неговото мнение е, че своевременната намеса на централната банка винаги, когато пазарите се сриват, потиска пазарната волатилност, води до периоди на необуздано поемане на риск и струпване на инвеститори, което от своя страна след това прави обръщанията на посоката по-редки, но непропорционално бурни.

Но знанието, че централните банки са винаги готови да действат, насърчава инвеститорите бързо да купуват на дъната. „Те бяха дресирани като кучетата на Павлов“, казва Боулър.

За щастие някои инвеститори все повече осъзнават крехкостта на леда и се адаптират към новата среда. Предпазливостта може да бъде полезна.

Боулър посочва, че ако инфлацията продължи да е гореща, това може да върже ръцете на централните банки при бъдещи пазарни сривове, което ще разруши манталитета за „купуване на дъната“, който доминираше през последното десетилетие.

„Инфлацията обезсилва режима с ниска волатилност“, предупреждава той.