Ниската доходност на джънк облигациите не е толкова абсурдна

Пороят от пандемични фискални трансфери към потребителите пресъхва, държавният дефицит на САЩ ще бъде по-малък през следващата година, централните банки започват да намаляват количественото облекчаване (покупките на активи - бел. прев.), а цикълът на вдигане на лихвите се очаква да започне в средата на идната годината. Така че не трябва ли спредовете да пълзят нагоре?

Може би не. Марти Фридсън, главен инвестиционен директор в Lehmann, Livian, Fridson Advisors - и дългогодишен наблюдател на пазара на облигации с висока доходност - използва 5-факторен иконометричен модел за справедливата стойност на джънк облигациите. Той взема предвид икономическата активност, наличността на кредити, процентът на дефолти, доходността на държавните облигации (които обикновено се движат обратно на спредовете) и количественото облекчаване. Към края на октомври моделът сочеше, че спредовете на високодоходните облигации са с 1,24 процентни пункта под справедливата стойност, или около едно стандартно отклонение.

„Справедливо е пазарът да се опише като скъп“, обяснява Фридсън, но не чак толкова. Той отхвърля идеята, че вълната от емисии означава, че доходността трябва скоро да се повиши, казвайки, че в исторически план емисиите реагират на търсенето, а не обратното.

Ключовият фактор за поддържането на ниска справедлива стойност на спредовете през последните месеци, казва Фридсън, беше по-голямата наличност на кредити - което означава, че на компаниите им е по-лесно да рефинансират дълговете си и е по-малко вероятно да изпаднат в дефолт. Сега, според проучването на кредитните служители на Фед, нетният брой банки, които затягат стандартите си за кредитиране, е спрял да спада, тоест наличността на кредити е спряла да се увеличава.

Това може да е застрашителен знак. Но има и друг фактор, обясняващ спада в спредовете в САЩ, който Томас Хърст от CreditSights идентифицира: качеството на високодоходните облигации в индексите се е подобрило.

В долния край на неинвестиционния клас, компаниите с рейтинг ССC и тези в затруднение или са фалирали, или (по-често) са заздравили балансите си, което означава, че доходността по облигациите им е спаднала от около 10 процента до, да речем, 6 или 7. А и има много емисии в горния край на неинвестиционния клас: облигациите с рейтинг ВB, най-високата джънк степен, сега са над половината от пазара - отново тласкайки доходността надолу. Индексът като цяло стана по-малко рисков.

Така че пазарът с висока доходност може да бъде горещ и скъп, но спредовете не са в голямо в противоречие с историята или с икономическия фундамент.

Ако ЕЦБ или която и да е друга централна банка търсят големи пробойни в оценките, които представляват риск за финансовата стабилност, може би е по-добре да погледнат не към корпоративните облигации, а към държавния дълг - пазарът, на който те се намесват директно.