Путин иска да контролира и миналото на Русия

Срещу московската централа на ФСБ (Федералната служба за безопасност - бел. прев.), наследник на КГБ, в която някога е служил Владимир Путин, стои голяма каменна плоча. Това е т.нар. Соловецки камък, донесен от бивш трудов лагер, построен през 20-те години на миналия век в ледената северна пустош на Русия. Поставен е на площад „Лубянка” през 1990 г. по инициатива на правозащитната група „Мемориал” в памет на милионите жертви на съветските репресии. 

Сега държавните прокурори предприемат действия за затваряне на „Мемориал”, стъпка, която означава двойна атака - срещу съвременното руско гражданско общество и по-широката борба на нацията за историческа памет и справедливост. Дуня Миятович, комисар по правата на човека в 47-членния Съвет на Европа, правилно описва „Мемориал” като „символ на неумолимата борба за свобода, демокрация и права на човека в постсъветския регион и отвъд него“. Но заплахата за „Мемориал” също така илюстрира как след повече от 20 години управление на Путин, походът му срещу несъгласните е неразривно свързан с желанието да се контролира миналото на Русия, пише Тони Барбър за Financial Times.

„Мемориал” възниква в края на 80-те години, когато съветското общество започна да се освобождава от десетилетията на ледниково мълчание относно масовите престъпления, извършени от комунистическите управници на държавата срещу собствения им народ. Един от основателите на „Мемориал” е Андрей Сахаров, ядрен физик и носител на Нобелова награда за мир, и морално ядро ​​на съветското движение за правата на човека. След 30 години упорита работа „Мемориал” е съставил база данни с над 3 милиона жертви на съветските политически репресии, предимно хора, които са били екзекутирани, затворени, изпратени в трудови лагери или заточени по време на диктатурата на Йосиф Сталин в периода 1924-1953 г.

При Путин руската държава не толкова игнорира тези ужаси, колкото заобикаля въпроса кой е отговорен. Тя предпочита алтернативен исторически разказ, фокусиран върху съветската победа над нацизма. В среда на все по-заплашителен интелектуален климат „Мемориал” е обект на нападки, че е „непатриотична“ чрез привличане на вниманието към сталинистките репресии, които достигат своя връх през 30-те години на миналия век, но продължават по време и след Втората световна война. Юрий Дмитриев, историк, открил масов гроб от епохата на Сталин в района на Карелия, беше осъден на 13 години затвор по, според застъпниците му, измислени обвинения в сексуално насилие.

Разследванията на „Мемориал” са необходими, защото за разлика от следвоенната Западна Германия, а по-късно и обединената германска държава, властите в посткомунистическа Русия не възприемат честната оценка на историята, колкото и болезнена да е, като морален дълг към своите граждани. Вместо това те подкрепят изкривена версия на миналото, която поддържа тяхната власт. Нещата стояха по различен начин в по-свободната атмосфера от 80-те и 90-те години при Михаил Горбачов и Борис Елцин, но тази епоха сега се разглежда като време, в което разпространението на историческата истина е било симптом на обществено разстройство и слабост на държавата.

„Мемориал” ядосва властите, защото историческите му изследвания и възпоменанията прерастват в дейности по правата на човека. Този аспект от работата на групата започва през 90-те години в отговор на свирепите руски военни офанзиви в Чечня. „Мемориал“ публикува редовно актуализирани списъци на руски политически затворници, сред които включва и Алексей Навални, затвореният опозиционен лидер, толкова ненавиждан от Кремъл, че Путин и неговите пропагандатори дори рядко споменават името му.

В свиващото се руско гражданско общество „Мемориал“ далеч не е единствената организация, която се бори да оцелее. През юни съдилищата обявиха за незаконна Фондацията за борба с корупцията на Навални, която публикува няколко доклада за предполагаеми корупционни действия на високо ниво, обявявайки я за екстремистка групировка.

Корените на „Мемориал” лежат в епоха, когато имаше големи надежди, че Русия най-накрая ще стане достатъчно уверена, за да каже истината на своя народ. Ликвидацията на организацията би била най-горчивият удар за смелите руснаци, които се опитват да поддържат тези надежди живи.