Защо неортодоксалният икономически експеримент на Ердоган не работи?

Професор Дани Родрик от Harvard Kennedy School казва, че години наред Ердоган е управлявал вълна от капиталови потоци, които са привлечени в Турция благодарение на малко по-високите лихвени маржове. „Един от митовете на финансовата глобализация е, че тя налага макро[икономическа] дисциплина“, посочва Родерик, като предполага, че финансовите пазари ще гарантират, че държавите ще провеждат надеждни и устойчиви политики, които привличат чуждестранни пари.

„В Турция е обратното. Икономическият експеримент на Турция продължи много по-дълго, отколкото би трябвало, благодарение на по-еластичното предлагане на финансиране. В резултат на това икономическите разходи ще бъдат по-големи“, допълва той.

И Родрик, и МВФ твърдят, че дори по-високите лихвени проценти да помогнат за привличане на парични потоци, които повишават разходите и вътрешната инфлация, правилният отговор на Анкара би бил да компенсира ефекта с по-строга политика, като приеме по-бавен растеж, за да подкрепи в дългосрочен план стабилността и да предотврати криза на доверието, която Турция претърпя през последните седмици.

Вместо това Ердоган направи обратното, подпомогнат от приближения му управител на централната банка. Турция намали краткосрочната си лихва от 19% през септември до 14% на 16 декември в поредица от експанзионистични ходове. Намерението е постепенно да се намали стойността на турската лира и да се увеличи износът чрез повишаване на конкурентоспособността на по-малките производствени компании, като същевременно се пренасочат разходите от внос към местни стоки и услуги.

Въпреки че дефицитът по текущата сметка на Турция премина в излишък през август, страната плати огромна цена - с доверието в икономическата политика на Анкара и поминъка на населението. Официалният процент на инфлация надхвърли 20% през ноември, като цените се повишиха с 3,5% само през този месец. Много наблюдатели смятат това за подценяване на истинския темп на инфлация.

Очакванията са за още по-силен ръст на потребителските цени през декември, когато последиците от последния срив на турската лира ще се проявят във вносните цени.

По-лошото е, че спадът на лирата увеличава дълговете на компаниите и правителството, които в миналото увеличиха заемите си в чуждестранна валута. Нефинансовият корпоративен дълг на Турция нараства с 20 процентни пункта от брутния вътрешен продукт от началото на пандемията, което е най-голям ръст сред нововъзникващите икономики, според оценките на ОИСР.

Дори намаляването на лихвите вече не облекчава финансовите условия за компаниите, защото финансовите пазари сега изискват по-голяма компенсация за риска. Доходността по турските държавни облигации се повиши рязко, тъй като чуждестранни и местни инвеститори загубиха доверие в лирата и потърсиха сигурността на твърдите валути.

С растящите цени на вноса икономическите обстоятелства заплашват да смажат вътрешното търсене. Неотдавнашното увеличение на минималната работна заплата с 50 процента ще заличи разходните предимства от обезценяването на валутата, според Тим Аш от BlueBay Asset Management.