Силните капиталови съотношения не гарантират на банките, че няма да фалират

Какво е общото между Silicon Valley Bank, Credit Suisse, Citigroup и Royal Bank of Scotland? Отговорът е, че те фалираха и трябваше да бъдат спасявани от техните правителства или конкуренти. Но имаше още нещо общо помежду им: силни капиталови съотношения в момента на фалита - доста над нивото, изисквано от съответните регулатори. Това е полезно напомняне, че при цялото говорене за това от колко капитал се нуждаят банките, голяма част от дискусията просто е изместена, пише за Financial Times Саймън Самюълс, партньор-основател във Veritum Partners.

Анализаторът посочва, че споровете се възобновиха през последните няколко месеца, разпалени от предложените промени в правилата, управляващи банковия капитал, които изглежда ще засегнат особено сериозно американските банки. Имаше обширен дебат за това от колко капитала се нуждаят банките. Американските банки лобираха яростно във Вашингтон и в медиите, твърдейки не само, че повече капитал е ненужен, но и че кредитирането на „трудещите се семейства и малки фирми“ просто ще пресъхне, ако правилата бъдат приложени така, както са изготвени.

Други твърдят обратното, позовавайки се на изследване, че колкото повече капитал имат банките, толкова повече ще отпускат заеми. Някои поставят под въпрос същинската цел на банките, като смятат, че истинският проблем е, че повече капитал означава по-ниската му възвръщаемост за акционерите, което води по-ниско заплащане на ръководителите.

Този дебат изпуска смисъла на банковата регулация, казва Саймън Самюълс и допълва, че той не е в това да се натъпкват банките с толкова много капитал, че да не могат да фалират, а да се поддържа банкова система, която има подходящото ниво на риск.

Капиталът е само един компонент в тази оценка на риска и може би сравнително малък. Silicon Valley Bank фалира поради лошо управление на лихвения риск. Credit Suisse се срина поради структурно нерентабилния си бизнес модел. Citigroup и Royal Bank of Scotland потънаха поради неадекватното застраховане на кредитния и пазарния риск. Единственото нещо, което зависеше от тяхното ниво на капитал, беше скоростта на банкрута.

Като се има предвид лошата история на капиталовите нива като предсказател за банкови фалити, регулаторите са длъжни, заради банките и тези, които ги използват, да възприемат по-иновативни мерки. Една идея - предложена преди няколко години от Анди Халдейн (тогава ръководител в Английската централна банка) - беше да се следи „пазарно базирано“ капиталово съотношение, при което като капитал не се взема числото от баланса, а стойността на банката на борсата.

В случая на Credit Suisse, Citigroup и Royal Bank of Scotland техните пазарни капиталови съотношения биха светили в яркочервено повече от година преди техния колапс. Разбира се, такъв подход може да бъде обект на пазарни манипулации, но като принос към регулирането би бил чудесно допълнение, смята Саймън Самюълс.

Още по-проактивно би било, ако регулаторите вземат предвид корпоративната култура на банките и поставят конкретни изисквания към тези, където „културният коефициент“ е нисък, допълва той. Изчисляването на такъв не е лесно, но това не означава, че не си струва да се опита. Наградата може да бъде огромна, категоричен е още анализаторът.

Според него има доказателства, че наличието на повече жени в рисковите комитети подобрява резултатите. Може би Хариет Хармън, бившата зам.-председател на Лейбъристката партия в Обединеното кралство, беше права, когато твърдеше, че Lehman Brothers може би нямаше да фалира през 2008 г., ако беше Lehman Sisters", коментира Самюълс.

Може би регулаторите трябва да санкционират или възнаграждават банките въз основа на половото разнообразие в управлението им?

Ако оставим настрана мисловните експерименти, изводът е, че традиционното капиталово съотношение е твърде тромаво, неточно и често подвеждащо като метрика, че банковите регулатори да разчитат толкова много на него, пише в заключение авторът. То има своята роля, но коментаторите, които твърдят, че количеството на капитала е решаващо, се заблуждават, докато банките, които смятат, че вече са в безопасност с текущото си капиталово ниво, са наивни.

Регулаторите дължат на всички ни съсредоточаване върху активното разработване на много по-сложни мерки за поддържане на банковата система в безопасност, завършва Самюълс.