През 2021 г. инфлацията се завърна. След едногодишен дебат никой вече не може да отрече това. През следващата година ще разберем дали тя ще остане тук и колко горчиво икономическо лекарство ще е необходимо, за да бъде потушена, пише Джон Аутърс, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.
По този жизненоважен въпрос мненията са разделени както никога досега. Оптимистите все още твърдят, че дори инфлацията да се е оказала нещо повече от преходна вълна, тя скоро ще отшуми. Дали са прави, зависи от изхода на някои от най-дълбоките конфликти на капитализма.
Редица фактори наистина ще се съчетаят, за да натиснат надолу инфлацията през следващата година. През миналата година цените на употребяваните автомобили се удвоиха, а цените на бензина се повишиха с 50%. Това няма да се повтори. Затрудненията в световната търговия вече започнаха постепенно да се разхлабват. А централните банки имат достатъчно възможности за затягане на паричната политика; досега не е правен опит за намаляване на търсенето чрез повишаване на цената на парите или намаляване на тяхното предлагане.
Окуражаващо е, че пазарът на облигации очаква инфлацията едва да надхвърли 2% след пет години, а лихвените проценти на Фед да не се повишат дори и толкова. Очакванията на потребителите не са много по-различни. Ако те се променят и се утвърдят, тогава инфлацията трудно ще бъде изместена. Но засега инвеститорите вярват, че повишаването на цените може и ще бъде овладяно сравнително безболезнено.
Все пак трайно по-висока инфлация остава възможна. Дали тя ще се осъществи, ще зависи от два основни въпроса, които отдавна измъчват капитализма: ще получи ли трудът по-голям дял за сметка на капитала? И ако това е така, дали компаниите ще поемат по-високите разходи за заплати или ще ги прехвърлят върху клиентите?
Труд срещу капитал
От 80-те години на миналия век насам капитализмът се развива, за да поддържа инфлацията под контрол. Рискът сега е, че капитализмът е започнал да променя режима си.
През петте десетилетия след Втората световна война делът на труда в БВП се задържа на стабилно равнище от малко над 60%. Но той започна да намалява рязко след спукването на дотком балона през 2000 г. и спадна още повече след финансовата криза през 2008 г. По думите на Елън Зентър, главен икономист в Morgan Stanley, историческият "безпрецедентен" спад на дела на труда в БВП „бележи пробив във фундаменталната структура на икономиката“.
След кризата от 2008 г. положението на работниците се влоши
Нарастващата безпомощност на профсъюзите затрудни колективното договаряне на работниците. Демографските фактори също така намалиха тяхната сила за договаряне. Докато поколението на бейби бумърите беше в пикова работна възраст, предлагането на работна ръка беше достатъчно. Възможността на компаниите да възлагат производството на външни изпълнители в страни с по-ниски заплати, особено в Китай, допълнително намали заплатите, както и притокът на мигранти от Мексико.
Това, което и без това беше лоша сделка за най-зле платените, се превърна в ужасна сделка в годините след финансовата криза от 2008 г., тъй като компаниите все повече използваха работници на непълно работно време, които имаха по-малко обезщетения и можеха да бъдат уволнени евтино. В продължение на няколко години по времето на президента Барак Обама заплатите на работещите на непълно работно време изоставаха значително от тези на работещите на пълно работно време, както и от инфлацията.
Бедните стават все по-бедни
Това неразположение доведе до популистки гняв и до възхода на президента Доналд Тръмп. През последната година обаче пандемията изглежда обърна пазара на труда с главата надолу. След свързаните с вируса спирания на работа свободните работни места нараснаха до почти рекордни нива, тъй като компаниите се опитват и не успяват да запълнят нископлатените работни места.
Нискоквалифицираните, нискообразованите и зле платените работници придобиха повече възможности за водене на преговори - и ги използваха. Сега те получават най-добрите предложения за заплати от едно поколение насам; заплатите им растат по-бързо от тези на висококвалифицираните и скъпоплатени хора. Растежът на заплатите на жените и на хората от други националности изпреварва този на мъжете и на белите.
За тяхно нещастие, друг модел също се е обърнал. Допълнителните възнаграждения, които са договорили, далеч не са достатъчни, за да покрият бързо растящата инфлация. Данните на Федералния резерв на Атланта показват рязък спад на реалните заплати.
Продължението на анализа може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.


Варненски футболист стана баща
Слагат още 200 камери да следят трафика по пътищата
Аксаково допусна загуба в Нови пазар
Общината с действия за спиране на строително-ремонтните дейности в историческата част на Морската
Община Варна е готова да ремонтира пропадналия път в „Аспарухово“
Борис Джонсън се завръща в дебата за Брекзит и отново греши
Технологичните сривове засилват недоверието към инфраструктурата в САЩ
Световната индустрия за измами е на стойност половин трилион долара
Кредитните пазари са обхванати от страх на фона на преоценката на дълга
McKinsey: Приемственост, не развитие на лидери интересува компаниите
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Системите за помощ на водача – често повече пречат, отколкото помагат
Mercedes-Benz продава C 111 с Ванкелов двигател
Какво се случва с V6 двигателя на Kia Stinger след 160 000 км
Китайски марки изпревариха Toyota в класация за надеждност
Колко ще похарчат българите за Черния петък?
Нова Ялта? Украйна и по-малките държави могат да осуетят плановете на великите сили
Условия на труд, кадрови недостиг: Готвят споразумение за транспорта в София
Един от най-амбициозните филми в историята: "Одисея" на Нолан с престижно отличие
преди 4 години Да не ползвате гугъл преводач?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Какво ще ни научи за капитализма инфлацията през 2022 г.? == крокодила е повече дълъг, отколкото зелен отговор Сигнализирай за неуместен коментар