Защо войната в Украйна не потопи борсите?

Ако перифразирам съвета на шефа на американската банка JP Morgan Джейми Даймън към инвеститорите и анализаторите от тази седмица, всичко изглежда доста добре, освен възможността да се случи нещо наистина лошо, пише Холмън Дженкинс за Wall Street Journal.

Фондовият пазар досега до голяма степен повтаря модела си на поведение от минали войни, продавайки слуха и купувайки новината. Американският индекс S&P 500 достигна скорошно дъно на 23 февруари, ден преди нахлуването на Русия в Украйна. Оттогава той нарасна със 167 пункта.

Един канадски фонд мениджър влезе в новините, като посъветва инвеститорите си да продължат да купуват акции, защото при тотална ядрена война разпределението на портфейла им така или иначе би било без значение.

Поглеждайки назад и опитвайки се да обяснят скромния спад от 7% по време на кубинската ракетна криза, икономистите стигнаха до подобно обяснение: Няма смисъл да калкулираме най-лошия изход, защото няма да има никой, който да се възползва от мъдрото си инвестиционно решение.

Фриц Тод, който построи германските аутобани, казва на Хитлер през ноември 1941 г., че войната не може да бъде спечелена и трябва да бъде прекратена политически. Хитлер отговаря: „Едва ли виждам начин да се стигне до политически край“.

Фюрерът държеше на своето. В картите винаги има край на конфликта чрез преговори, както и сега за Владимир Путин. Но нямаше „екзистенциален“ риск за Германия. Дори при суровите условия, които бяха наложени – безусловна капитулация – страната оцеля и бързо излезе на пътя към превръщането си във водеща държава в Европа. „Екзистенциалният“ риск беше за Хитлер - при всяко споразумение, което можеше да се предвиди, той ще трябваше да напусне властта и да поеме отговорност за престъпленията си.

Путин, в удивително кратък ред, превърна своята авантюра в Украйна в подобен риск не за Русия, а за себе си. Оттук и нажежаването на реториката напоследък. РИА Новости, официалната московска новинарска служба, отправи смразяващ кръвта призив за ликвидацията на Украйна. Сергей Караганов, водещ интелектуалец на Путин, каза пред западен журналист: „Залогът за руския елит е много голям - за тях това е екзистенциална война“ и даде гласност на смайващ сценарий, при който ядрените заплахи карат САЩ да напуснат НАТО.

И въпреки че Вашингтон снабдява армията на Украйна от години, демаршът тази седмица от руското посолство изисква САЩ да спрат това и предупреждава за „непредвидими последици“.

Холмън Дженкинс споменава за първи път епизода Хитлер-Тод на страниците на Wall Street Journal през 2014 г. в очакване Путин да доведе света до такъв момент. Трудно е да не си представим, че сега опипва оръжията си за масово унищожение, особено тактическите си ядрени бойни глави, и се чуди дали те биха могли да предложат изход от дилемата му – загриженост, изразена публично тази седмица от директора на ЦРУ Уилям Бърнс.

Само един отговор изглежда отговаря на ситуацията: ясен сигнал към Путин, че в такъв случай въздушните сили на НАТО ще се включат във войната в Украйна и ще превърнат по-голямата част от армията му там в тлееща развалина. Точно там, където сега се оформя решаващата сухопътна битка - в Източна Украйна - откритият терен е особено благоприятен за такава въздушна кампания.

Логиката зад това армията му да продължи да се бие ще бъде трудна за игнориране от Путин, ако се надява да остане на власт. Седемте седмици на война бяха полезни: той и неговите вътрешни съюзници имаха шанс да помислят за възможността за поражение. Освен това за колегите му лесното решение е да не позволят всичко, което ценят, да бъде унищожено в името на човек, когото лично ненавиждат.

По един или друг начин САЩ вероятно ще се приближат до централната сцена на конфликта и неговия край. Германия и други се съпротивляват на прекъсването на потока от жизненоважните енергийни долари към Путин не само от загриженост за собствените си икономики; те искат да избегнат рисковете и несигурността, които идват с превръщането на позицията на Путин в Москва в крайно неудържима. Вероятно съветниците на Джо Байдън, с изключение на няколко военни, са съгласни. И ако нещо може да накара китайския президент Си Дзинпин да се включи към САЩ и Европа в Украйна, то ще бъде желанието да не види Путин унизен.

Единствено самите украинци, след като претърпяха руска окупация и видяха, че това означава да се примирят с масовите убийства на цивилни, са вероятен глас на реализъм и твърдост. Напоследък бяха припомнени думите на Джон Кенеди за необходимостта да се остави на Хрушчов път за отстъпление. В случая с Путин съветът идва твърде късно. С неговите гафове и погрешни преценки оцеляването му сега е в собствените му ръце; той не остави на съюзниците нещо, с което да работят. Така наречените реторични ексцесии на Джо Байдън може да отразяват всичко това – да нарече Путин военнопрестъпник, да се позовава на геноцид, да заяви, че Путин не може да остане на власт.

Предполагам, че тези свободни разсъждения се появяват по някаква причина – защото консенсусът след толкова много часове обсъждане в Белия дом е, че Путин вероятно не може да бъде спасен, независимо какво правят САЩ.