Световната икономика няма да се разпадне на геополитически блокове

Един от другите сериозни играчи на сцената на нововъзникващите пазари, Индия, изглежда на пръв поглед се измества към лагера на напредналите икономики, тъй като нейните външнополитически отношения с Китай се влошават. Наскоро тя подписа търговски споразумения с Австралия и Обединеното кралство и преговаря за такова с ЕС, заедно с засиленото военно сътрудничество със САЩ.

Тези сделки обаче не са толкова изпълнени със съдържание, за да заключат Индия в решаващи търговски отношения. Те не могат да спрат и индийския премиер Нарендра Моди да купува петрол от Русия, една от ключовите стратегически цели на водения от САЩ съюз по отношение на Украйна.

Подобно на Болсонаро, Моди играе многополюсна дипломатическа игра и засега успява.

Много нововъзникващи пазари правят същото. Редица държави от Източна Азия не са големи фенове на Китай, а някои, като Виетнам, намират добър бизнес с мултинационални компании и се диверсифицират от китайската икономика.

Търговията на Виетнам обаче все още е свързана с азиатско-тихоокеанските мрежи, в които присъства Китай, подсилени от доминираното от Пекин Регионално цялостно икономическо партньорство.

По време на Студената война развиващите се страни можеха да минат или от едната, или от другата страна и да получат облаги от широк спектър от съюзи: военна защита и помощ, политическа помощ, може би някои полезни търговски връзки. Дори тогава обаче имаше голямо движение на необвързаните. Никой от днешните големи играчи на глобалната политическа сцена не предлага толкова изчерпателна оферта.

САЩ контролират глобалната система за разплащания в долари и най-голямата армия в света. Текущата фобия във Вашингтон от търговски споразумения обаче ограничава способността на страната да възнаграждава съюзниците със сочен пазарен достъп, което се доказва от слабостта на Индо-тихоокеанската икономическа рамка за Азия.

ЕС е по-добрият залог за смислена търговска сделка, ако приемем, че развиващите се пазари се съгласят с все по-рестриктивни правила за околната среда и трудовите права. Блокът обаче има малък обединен военен капацитет, за да подкрепи стратегически съюз.

Китай е голям пазар за износ на стоки, източник на ключови промишлени суровини – например редкоземни метали, и доставчик на инфраструктура чрез инициативата „Един пояс, един път“ – ако приемем, че това е бонус. Юанът обаче не е интернационализирана валута и войнствената външна политика на Пекин тревожи страните в региона.

Досега тъканта на глобализацията се оказа толкова плътно изтъкана, че устоя на опитите за разпаряне. Разбира се, политическите разделения между големите търговски сили, особено САЩ и Китай, са постоянна тревога. Ако напрежението около Русия или Тайван ескалира, тази заплаха ще стане остра. Досега обаче нито една от тези сили не се е показала достатъчно устойчива, за да принуди страните да изберат изключителен блок. Това не е Студена война, а нещо много по-интересно.