Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

България удължи срока на извънредното положение с още месец, светът работи по мерки за защита на икономиките

По-важното от миналата седмица

Снимка:  Brian McGowan on Unsplash

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Коронавирусът и България

Извънредното положение, в което се намираме от 13 март, и строгите мерки за спирането на разпространението на коронавируса ще продължат до 13 май. Това решиха депутатите на първо четене.  От БСП и Обединените патриоти поискаха извънредното положение да продължи до края на април, а не до 13 май, но мнозинството не се съгласи с тях.  По време на извънредното си заседание в петък депутатите приеха на първо четене и актуализацията на бюджета, поискана от правителството.

След като във вторник вечерта председателката на Народното събрание Цвета Караянчева обяви, че първият установен народен представител, заразен с COVID-19, е Хасан Адемов (ДПС), председател на социалната комисия, който е в болница, това осуети предвиденото за тази седмица разглеждане от комисиите на актуализацията на бюджета, предложена от кабинета заради финансовите мерки за преодоляване на кризата. Вместо това всички народни представители в столицата и провинцията бяха подложени на тестване за коронавирус.

Още по темата

През уикенда стана ясно, че държавата ще поеме 60% от заплатите на служителите и 60% от техните осигуровки, а бизнесът 40% от възнагражденията. Личната вноска остава за служителя. Промяната беше гласувана в правната комисия днес с промените в Закона за извънредното положение след призив от работодателите и сигнал, че от мярката ще се възползват малко фирми. Тази промяна ще важи и за работодатели, които вече са подали заявления за компенсации по реда на ПМС №55.

Друго предложение, появило се в неделя в правната комисия, е възможността за туроператорите, които трябва да възстановят предварително заплатена сума за отменено туристическо пътуване, да могат да направят това до 1 месец след отмяната на извънредното положение, ако пътуващия откаже предложен му ваучер.

Промяната е факт, след като в началото на седмицата кабинетът окончателно прие постановлението с критериите за подпомагане на бизнеса, претърпял загуби от извънредното положение. То дава възможност за компенсации на две категории работодатели - тези от изрично изброени икономически сектори, които са спрели работа изцяло или частично по нареждане на държавата, и тези, които са в състояние да удостоверят поне 20% намаление на приходите за предходния месец. Компенсациите трябваше да са в размер на 60% от осигурителния доход за януари за работниците, чиято работа е спряна, с ангажимент на работодателя да не ги уволнява и да им изплати и остатъка до брутната заплата за този период заедно с осигуровките. Част от бизнеса обаче обяви, че предложените мерки са неефективни, защото от тях могат да се възползват само компании, които не са в дълбока криза, но не и тези, които имат най-голяма нужда. Чуха се призиви да бъде променен законът за извънредното положение, който залага този модел. Финансовият министър Владислав Горанов изключи такава възможност.

Правителството работи по конкретни мерки в помощ на самонаетите лица. Освен възможността за теглене на безлихвен заем, се мисли и за директни плащания към тези хора. Това каза социалният министър Деница Сачева.  Мерките, по които се работи, са свързани с бъдещо подпомагане на бизнеса, така че бързо да възстанови загубите си и „да се вдигне на крака“, особено малкия и среден бизнес.

Правителството ще може да използва договора с четири международни банки, сключен покрай фалита на КТБ през 2015 г., за да пласира еврооблигации на стойност до 9.5 млрд. лв. (или 4.856 млрд. евро). Това гласуваха депутатите в бюджетна комисия при второ четене на промените в държавния бюджет за 2020 г., които се правят заради кризата от пандемията.

Бюджетът на София за 2020 г. ще бъде актуализиран с пакет от антикризисни мерки и редица от планираните, но все още не започнали ремонти ще бъдат отложени за следващи години. Преразглеждане ще има и на културната програма, а градския транспорт ще се реорганизира.  В подкрепа на малкия и среден бизнес и на самоосигуряващите се ще се създаде гаранционен фонд, който да разполага с 1 млн. лв. и да обезпечи до 80% от главницата на кредити с максимален размер от 10 хил. лв. на 120 фирми чрез издаване на гаранции пред банки. Също ще се освободят от такса "тротоарно право" и наем за засегнатите от заповедта за извънредно положение.

Издадената в понеделник заповед на здравния министър за задължително носене на защитни маски на закрити и открити обществени места просъществува само ден и във вторник бе отменена заради множеството критики. От здравното министерство се ограничиха с препоръка към гражданите да носят маски.  Срокът на пълната 14-дневна карантина на Банско изтече във вторник вечерта, от този момент градът остава на режима на областните градове - контролирано влизане и излизане. В същия ден пък областният управител на Стара Загора въведе вечерен час - от 21 ч. до 5 ч. сутринта, когато жителите на областта трябва да стоят в домовете си. Засега гражданите одобряват тези мерки и ги спазват.

Коронавирусът и света

Според съобщения в медиите федералният министър на финансите на Германия Олаф Шолц (SPD) планира пакет от икономически стимули на стойност около 50 милиарда евро след края на епидемията. Той има за цел да увеличи публичните инвестиции и да стимулира търсенето на частни инвестиции. Говори се и за осигуряване на заеми за средни фирми за ограничено време със 100 процента държавна отговорност. Максималният лимит може да бъде 500 000 евро на компания и държавата може да предостави гаранции в общ размер до 300 млрд. евро.

Според Федералната агенция по заетостта на Германия почти половин милион компании, т.е. всяка осма германска компания, са обявили работа на кратко работно време поради вируса. Колко точно служители ще са засегнати, ще стане известно, когато стартира мярката. Гедералното правителство изчислява, че тази година това ще са два милиона служители. Според Федералната агенция по заетостта през март 2,335 млн. души са останали без работа. Това съответства на равнище на безработица от 5,1%. Данните обаче са събрани едва до 12 март, така че последиците от блокирането все още не са видими.

Германското министерство на финансите съобщи, че проектът на федералния бюджет за 2021 г. и финансовият план за годините до 2024 г. няма да бъдат приети в кабинета до септември. Първоначално това трябваше да се случи през юни. Според Федералната статистическа служба федералното правителство, федералните провинции, общини и социалноосигурителни фондове са постигнали излишък от 45,2 милиарда евро през 2019 г. Според Bundesbank съотношението дълг към БВП е спаднало под тавана от Маастрихт от 60% за първи път от 2002 г.

Европейската комисия представи своя така наречен „Sure“ план. Той предвижда дълг от 100  милиарда евро под формата на заеми за краткосрочна помощ. Страните от ЕС биха дали доброволни гаранции в размер на 25 милиарда евро, но не би трябвало да осигуряват собствени средства. След това Комисията би използвала гаранциите за набиране на пари на финансовите пазари и от своя страна ще ги отпуска на държави от ЕС при благоприятни условия.

В рамките на европейския спор за общи облигации има компромисна линия относно създаването на общи инструменти за финансиране. Федералният министър на финансите Шолц и неговият френски колега Бруно Льо Мер предложиха различни мерки, които биха могли да бъдат решени през тази седмица: Например, би могло да има разширени и до голяма степен безусловни кредитни линии на ESM и може да се създаде „общоевропейски фонд за гарантиране на заеми“ с обем до 50 милиарда евро, който да осигурява заеми на малки и средни компании. Шолц и Льо Мер също подкрепиха предложението на Урсула фон дер Лайен за работа на кратко работно време. Все още обаче не е постигнато съгласие относно необходимостта от въвеждане на коронаоблигации.

Само през тази седмица 6,65 милиона американци са кандидатствали за обезщетения за безработица - повече от всякога в рамките на една седмица. Предишната седмица вече имаше 3,3 милиона молби.

Федералният резерв на САЩ постанови, че държавните облигации на САЩ вече няма да трябва да бъдат подкрепяни от банки с капитал. Очаква се облекчаването да продължи една година и ще намали капиталовите нужди на банките, заяви Федералният резерв. Целта на мярката е да се избегнат затрудненията на пазара на държавни облигации.

Фед също разшири способността си да снабдява чуждестранни райони с доларови резерви. Чуждестранните централни банки, които имат сметка в клона на Фед в Ню Йорк, могат в бъдеще да използват притежанията си от държавни облигации на САЩ за получаване на кредити в долари. Новият инструмент трябва да се прилага най-малко шест месеца.

Световната икономика

Цените на петрола се повишиха значително през седмицата. Поводът бе, наред с други неща, изявление на американския президент Тръмп, който намеква  за възможно сближаване между Саудитска Арабия и Русия в спора за ограничаването на производството на петрол. В петък руският президент Владимир Путин даде знак, че страната му може да си представи намаляване на обема на производството с десет милиона барела на ден. Но през уикенда стана ясно, че планираната за понеделник среща се отлага, което може да доведе до нов срив на цените. 

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Как ще изглежда животът ни след изолацията?