За централните банки омикрон е само още една дума за отлагане

От лятото насам никак не е забавно да си централен банкер: не толкова преходната инфлация създава хаос сред официалните цели и води до някои доста лоши опити за прогнози. Да, гледам точно към теб, Английска централна банке, пише в анализ за Bloomberg Маркъс Ашуърт.

Но Старата дама от „Треднидъл стрийт“ не е единствената голяма институция, която се затруднява в очертаването на ясна посока в ерата на Covid. Всички са разтърсени, откакто световната икономика трябваше да заспи непредвиден зимен сън само за да се събуди с гръм. За централните банкери е трудно да изглеждат компетентни.

Вариантът омикрон е картбланш за още време за банките, в което да обвиняват за несгодите си съдбата. Това е подранил коледен подарък – да имаш възможност да си купиш още време или да можеш да посочиш някой друг с пръст. Ще е интересно да видим кои централни банкери тази седмица ще кажат, че тяхната позиция за лихвите трябва да бъде смекчена спрямо втвърдения тон, принудително въведен от ускоряването на инфлацията през последните месеци.

Страхът за икономическото възстановяване е почти толкова голям, колкото и от разгорещилата се инфлация. Рязкото понижение на цените на суровия петрол е най-простата насока за това колко са се променили икономическите надежди за 2022 г. Преминахме от огромните общи усилия да хвърлим всичко налично за засилване на икономическото възстановяване към това да спорим кога да бъдат оттеглени щедрите политики.

Комисията по парична политика на Английската централна банка (АЦБ) води битка между външни членове, клонящи към смекчена позиция за паричната политика, и вътрешните си членове на пълен работен ден, които настояват за незабавно увеличение. Управителят Андрю Бейли и главният икономист Хю Фил трябваше доста да „кълчат“ еизици отново, за да обяснят до каква степен са неспособни да преклонят комисията на волята си. Това не компенсира назидателните погледи.

АЦБ със сигурност няма да получи коледни картички от пазарните участници заради лихвената политика. За съжаление, с омикрон или без него, няма начин да се установи какво ще направи АЦБ на следващата си среща на 16 декември. Но ако отново се поколебае да увеличи лихвите, то бъдете сигурни, че омикрон ще е звездата на вечерта.

Федералният резерв си имаше свои собствени проблеми покрай това дали председателят Джером Пауъл ще получи втори мандат. Ставаше въпрос най-вече за запазване на стимули, а не на личности – беше почти невъзможно да се намерят разлики между него и заместник-председателя Лейл Брейнард. Дебатът е за това кога да бъде ускорен темпът на затягане на паричната политика. Ако омикрон се задържи по-продължително в САЩ, то тогава обаче този въпрос може и да бъде оставен на заден план.

Управителят на германската централна банка Йенс Вайдман пък хвърли ръкавицата, защитавайки една по-твърда позиция в рамките на Европейската централна банка (ЕЦБ). И както когато основен играч напуска ринга, това води до ново търсене на главни герои. Точно това прави в момента Управителният съвет на ЕЦБ, опитвайки се да измисли с какво да замени пандемичната програма за количествени облекчения и да определи с колко „предпазни мрежи“ разполага.

На фона на скорошното поевтиняване на еврото би било много смело, ако ЕЦБ реши – чрез тримесечния си икономически преглед на 16 декември – че европейската икономика вече не се нуждае от всеобхватна парична защита. Уплахата от коронавируса ще подкрепи управителя Кристин Лагард в усилията ѝ да намери по-гъвкав и силен заместител на пандемичните количествени облекчения.

И какво се задава? Ново отлагане.