IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Германия трябва да изостави целта за 2% военни разходи от БВП

Успехът на НАТО зависи от това доколко всяка нация осигурява необходимите сили за възпиране и защита, а не от това какъв процент са разходите за отбрана

09:03 | 10.08.19 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Анегрет Крамп-Каренбауер трябва да се ръководи от военните способности на Германия, а не от сухите числа. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Анегрет Крамп-Каренбауер трябва да се ръководи от военните способности на Германия, а не от сухите числа. Снимка: Ройтерс

В края на юли Анегрет Крамп-Каренбауер, вероятният наследник на канцлера Ангела Меркел, пое поста министър на отбраната на Германия. В реч пред парламента, в която очерта своите приоритети, АКК, както тя е известна, заяви, че ще "се придържа стриктно" към целта за увеличаване на разходите за отбрана на страната до 2% от БВП, но че Германия ще се стреми да поддържа военни разходи от 1,5 от брутния вътрешен продукт до 2024 г., когато страните-членки на НАТО се съгласиха да постигнат целта от 2%.

Тя би трябвало да бъде отворена за отхвърляне на целта, въпреки че Меркел я постави през 2014 г. Целите, поставени на срещата на върха на НАТО в Уелс - 2% от БВП за отбрана и 20% от разходите за отбрана за ново оборудване - са без значение за полезността на Алианса и вманиачаването по тях, каквото има американският президент Доналд Тръмп, е отвличане на вниманието от формирането на последователна стратегия на НАТО. За Германия също е много по-разумно да се обсъждат специфичните нужди на военните, отколкото произволен праг на разходите, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Миналия месец Антъни Кордесман от базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания изложи аргументите си срещу целта от 2% в кратка презентация, която Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция за сигурност, публикува в сряда с препоръка всички да я прочетат.

„Това, което се брои за прогрес е напредъкът в постигането на процентните цели, независимо дали това е правилният приоритет за дадена страна или пък ще укрепи Алианса”, пише Кордесман, някогашен помощник на сенатора Джон Маккейн.

Той продължава: „Прегледът по страни изисква време, включва много подробности и военни решения, които трябва да произхождат от командирите на НАТО. Успехът на алианса зависи от това доколко всяка нация осигурява необходимите сили за възпиране и защита, а не от това какъв процент са разходите за отбрана от БВП. Разходите за оборудване трябва да се съсредоточат върху правилните приоритети на мисията, оперативната съвместимост и баланса между готовност, сила и модернизация. Вероятността тази цел да се вмести точно в процентните изисквания за всяка година и всяка държава е нищожна.”

Повечето от аргументите са познати. Европейските членки на НАТО вече разходват повече за отбрана от Русия, считана за най-голямата стратегическа заплаха, с коефициент 4,5 през 2019 г. Не е ясно защо по-ефективното възпиране трябва да бъде свързано с повече разходи. В крайна сметка Европа и Канада вече харчат на нивата от Студената война.

Въпреки че харчи повече от 2% от БВП за целите на отбраната, Великобритания, например, има по-малки военни сили - с по-малко персонал, бойни танкове и военни кораби - отколкото през 1989 г. Кордесман я нарича „куха армия."

Последна актуализация: 22:30 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 3 rate down comment 0
Valentin13
преди 4 години
снимката е убийствена! на какво прилича армията на водеща европейска икономическа сила! силен смях в залата....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още