Германия трябва да изостави целта за 2% военни разходи от БВП

Повечето страни-членки на НАТО вече достигнагха прага за 20% от военните разходите, предназначени за ново оборудване, но това не е от значение, когато малкият Люксембург е рекордьор с 44%, а Германия с относително голямата си армия е с 16%. Макар че Кордесман не го споменава, заслужава да се отбележи, че закупуването на руски противовъздушни ракети С-400 от Турция се отнася към целта от 20%, макар че това отслабва, вместо да укрепва съюза.

Кордесман твърди, че вместо да се фокусира върху процентите, НАТО и правителството на САЩ трябва да пренасочат вниманието си към адекватно финансиране на някои стратегически приоритети на НАТО като киберзащитата, изпреварващото възпиране, оперативната съвместимост на националните сили и модернизацията, както на конвенционалните, така и на ядрените сили. Централизираният бюджет на НАТО вече е фокусиран върху тези цели, но тази година той е само около 1,8 млрд. долара, докато много по-големи национални бюджети за отбрана не са координирани по същия начин. Вместо да се опитват да тормозят съюзниците си да харчат повече пари, САЩ трябва да водят в насърчаването на такава координация - нещо, което ЕС се опитва да направи вместо тях.

През последните седмици АКК няколко пъти спомена, че подкрепя целта от 2%, без да казва, че до 2024 г. 1,5% би било добре. За това тя получи критики от социалдемократите, които са част от управляващата коалиция на Меркел. Обвиниха я, че съдейства на Тръмп. Но на 24 юли, след като АКК спомена за намалената цел, генералният секретар на ГСДП Ларс Клингбайл, който е член на парламентарната комисия по отбрана, написа, че това не го прави по-щастлив: „Бюджетът за отбрана от 1,5% би означавал разоръжаване.”

С други думи, числото, което Клингбайл би искал да види, е някъде между 1,5% и 2% от БВП на Германия. Но къде точно и защо? Това не е лесен въпрос.

Ако АКК наистина иска да остави отпечатък като министър на отбраната, а не просто да прекара две безметежни години на поста, преди да се кандидатира за канцлер, тя трябва да се опита да разбере какво наистина следва да похарчи Германия, за да направи НАТО по-силен и да отговори на отбранителните нужди на страната. Нейният предшественик, Урсула фон дер Лайен, се опита да направи точно това и затова сега има проблеми, след като изхарчи твърде много пари за консултанти. Възможно е АКК да успее да получи отговорите, от които се нуждае по други начини - като се консултира с командирите на НАТО и с европейски съюзници като Франция. В речта си тя спомена европейското сътрудничество в областта на отбраната като един от своите приоритети.

Що се отнася до конкретната цел за разходите, Германия ще изразходи 10 млрд. долара повече за отбрана тази година (в цени от 2015 г.), отколкото през 2014 г. Това е с 0,18 процентни пункта от БВП повече, или 1,36%. Би било честно АКК да признае, че не знае какво означават тези цифри за военните способности на Германия и за нейния ангажимент към НАТО. Много е малко вероятно обаче някой да знае - и това е истинският проблем.