IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Какво може да се направи за социалното неравенство?

Засилването на икономическото неравенство се сочи като един от двата основни глобални риска през следващите десет години

15:33 | 21.01.11 г. 6
Автор - снимка
Създател
Какво може да се направи за социалното неравенство?

Освен че са известни и влиятелни, Ху Дзинтао, Дейвид Камерън, Уорън Бъфет и Доминик Строс-Кан имат и още нещо общо помежду си: и четиримата често са показвали в публичните среди загриженост за растящата пропаст между богатите и останалата част от света, пише The Economist.

Президентът на Китай Ху Дзинтао от една страна постави в центъра на обещанието си за „хармонично общество” намаляването на различията в доходите, особено между градския елит и бедното селско население в Китай.

Британският премиер Камерън застана зад схващането, че обществата с по-голямо социално неравенство се представят по-лошо според почти всички показатели за качество на живот.

Вторият най-богат човек в САЩ - Уорън Бъфет, стана кръстоносец на идеята за по-високи данъци върху наследството, твърдейки, че Америка рискува да се превърне в плутокрация без него.

Ръководителят на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан на свой ред настоява за нов глобален модел на растеж и твърди, че големите разлики между доходите застрашават социалната и икономическа стабилност.

Мнозина споделят техните опасения. Ново проучване на Световния икономически форум, чието тазгодишно събрание започва на 26 януари в Давос, показва, че засилването на икономическото неравенство е един от двата основни глобални риска през следващите десет години, заедно с недостатъците в глобалното управление.

Еднакво объркващи

Дебатът за последиците от неравенството съществува от много време. Но финансовата криза, за която се винят богатите банкери от Wall Street, намали разходите в публичния сектор и ще удари най-силно бедните, докато най-богатите се възстановиха най-бързо от нея. В резултат на това тонът се промени.

През голяма част от последните две десетилетия преобладаващото мнение сред световния политически елит, наричано „консенсусът от Давос”, е, че растящото неравенство само по себе си не е по-важно от гарантирането на това тези в дъното да станат по-заможни.

Сега обаче вниманието е насочено към самото неравенство и схващанията, че носи опасни последици. Един от доводите за това е олицетворен в книгата “The Spirit Level”, в която се твърди, че страните с по-големи неравенства в доходите се справят по-лошо по всички социални показатели - от повече убийства до по-ниска продължителност на живота. Втората заплаха идва от макроикономическите последици от различията в доходите. Няколко видни икономисти смятат, че неравенството е основна причина за финансовата криза, защото политиците са се опитали да се противопоставят на растящата пропаст между бедни и богати чрез насърчаване на по-бедните да вземат повече кредит. Третият аргумент за това е, че неравенството изкривява политиката, като влиянието на Wall Street във Вашингтон често се дава като пример за нездравословния начин на влияние на плутократическия елит.

Старият консенсус от Давос за насърчаване на растежа като мярка за борба с бедността все още е по-добра политика за преодоляване на проблемите на неравенството. Политиците ще се справят по-добре с тези последици, ако премахнат пазарните нарушения, които често лежат в основата на най-големите неравенства в доходите, и които пречат на икономическия растеж.

Факти за неравенството

Разликата между бедни и богати действително е намаляла в световен мащаб, докато бедните страни изпревариха богатите по темпове на ръст. Тенденцията обаче не е равномерна както по региони, така и в отделни страни.

В Латинска Америка, където са най-неравнопоставените общества в света, правителствата са подобрили доходите на по-бедните чрез по-бързия икономически растеж и преструктуриране на публичните разходи по такъв начин, че да се подобри социалната осигурителна мрежа (но не и чрез повишаване на данъците за богатите).

Пропастта между богати и бедни обаче се е разширила в други бързо развиващи се страни (по-специално Китай и Индия), както и в много богати страни (особено САЩ, но и в държави с добра репутация за по-егалитарни общества, като например Германия). Но причините за това са различни. В Китай неравенството има много общо със системата за разрешителни, която ограничава вътрешната миграция към градовете. В САЩ неравенството на доходите започва да се увеличава през 80-те, когато по-бедните започват да изостават от средната класа. В последно време делът на доходите на най-заможния 1% от американците се увеличи и най-вече при тези, които работят във финансовия сектор.

И все пак не е ясно доколко последиците, които се приписват на социалното неравенство, се дължат само или изобщо на него.

Послание до Давос

Нюансите в социалното разделение по света показват, че политическите лидери трябва да се съсредоточат върху начините за увеличаване на социалната мобилност. Глобалният пазар предлага много по-голяма възвръщаемост на тези, които са най-способни в своята област. Модерните технологии благоприятстват квалифицираните. Тези икономически промени се засилват от съпровождащите ги социални промени: образовани хора сега често са по-склонни да създадат семейство с друг образован човек.

Погледнато от тази гледна точка, правилният начин за борба с неравенството и повишаване на мобилността е ясен. На първо място, правителствата трябва да останат съсредоточени над повишаването на стандарта на средната и бедната класа, вместо да намаляват стандарта на най-заможните. Инвестирането и премахването на бариерите в образованието, премахването на правилата, които пречат на способните да се развиват, и пренасочването на държавните разходи към тези, които имат нужда най-много от тях, са начини това да се постигне.

Правителствата също трябва да премахнат правилата и субсидиите, които облагодетелстват специфични отрасли или вътрешни лица. Принуждаването на банките да държат повече капитал и да плащат за държавната мрежа за безопасност е най-добрият начин за отслабване на влиянието на Wall Street. В развиващия се свят трябва да има много по-силна атака срещу монополите и да се възобнови ангажимента за намаляване на глобалните търговски бариери, защото нищо не повишава конкуренцията и не разхлабва социалните бариери по-добре от по-свободната търговия.

Тези реформи няма да се справят с всички неравенства между приходите, защото в един по-свободен свят уменията и интелекта пак ще бъдат по-добре възнаградени, а в някои случаи и много по-щедро. Това, което е важно, е, че тези реформи ще премахнат най-несправедливите и пагубни неравенства между доходите. Те също така ще стимулират растежа и ще направят световната икономика по-стабилна. Ето защо ако в Давос са обезпокоени от разликата между богатите и останалата част от света, това е пътят, който трябва да следват.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:00 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

6
rate up comment 3 rate down comment 1
Спящият бик
преди 13 години
Работата на държавата е - ползвайки данъците, платени от можещите - да осигури жизнения и социален минимум на неможещите, които съдбата е ощетила непоправимо по някакъв начин. Тъй наречените социално слаби. Оттам нататък намесата и е нежелана, вредна и престъпна!Истински либералната държава се концентрира върху осигуряването на условия за развитие на бизнеса, за да има кой да плаща данъци. На преразпределението разчитат социалистически управления и държави, които от личен опит разбрахме, че са ялови. Никога няма да спрат популистките опити обаче да се иска увеличение на дела на преразпределението, защото това осигурява на чиновниците край казана не само да облизват лъжицата, но и откровено да паразитират на гърба на работещите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 1
status
преди 13 години
Равен шанс няма - някои се раждат със "златна лъжица" в устата. Даже в Еклезиаста пише, че "славата не е за смелите и хлябът не е за гладните"А вече 20 год- гледаме как най-безскрупулните и не най-работливите и образованите танцуват по главите на останалите.Равен, по -равен...най-равен е този в чийто ръце е пистолета !Кво общо има комунизма с алчността, лицемерието и егоизма .А "дивото племе" ни е най-малкия проблем - щото нашето малобройно племе е в момента нетен донор на хора, които никога няма да се върнат - и всичко това по вина на алчните до безпаметност и безродност "народни водачи" и "предприемачи".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 3
kane
преди 13 години
Премахването на неравенството в едно общество е задължение на всяка държава. Само Богата държава може да защити по-бедния, по-слабия, по-беззащитния, по-болния, по-недоразвития, по-недъгъвия, трябва да е ясно че тези хора са почти 100% като всички останали, но нетрябва да се изолират и да ги стъпкваме, като се стремим към съвършенството като Хитлер, но да се примирим и приемем че всички сме хора и тр.да си помагаме. Затова богата държава, която да компенсира разликата м/м богати и бедни. НЕ НА ПЛОСКИЯ ДАНЪК !!! 80% данък за свръх богатите като Божков,Ковачки и пр. 60% данък за всички богати 0% данък и субсидии за всички бедни,който имат нужда.100% достъп до здравеопазване, образование и култура в една държава за всеки.СИлни законодателна,изпълнителна и съдебна власт - 100% безкомпромистност и равни права. Да живее социалната демокрация и смърт на дивия капитализъм
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 3
Императорът
преди 13 години
Прав е Фриц Ницше, като казва, че неравенството е израз на божествената правда и божественият произвол, че то, неравенството, дава красота и смисъл на животът.Несправедливо е да се правят опити хората да бъдат приравнявани, защото в самата си същност, в самата си природа, те не са равни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 5 rate down comment 5
bgf
преди 13 години
Незабавно в България трябва да бъде сменен министърът на МТСП Тотю Младенов, шефът на НОИ Христина Митрева, шефът на агенцията за хора с увреждания, човекът на всички управляващи партии Коралски, зам.кмета на Столична община, госпожа Албена и разни други отговорни другари и другарки, присвоили си бюрата за социална подкрепа на живущите в общината, хора и деца в неравностойно полужениея Същевременно гражданите не трябва да допускат до МТСП, бившите министри на Тройната коалиция, БСП, НДСВ, СДС и т.н. Само при изпълнение на тези условия може да се предполага, че в България е възможно да се намали социалното неравенство. В противен случай, социалното неравенство ще расте докато не прерасне в Жасминовата революция, като в Република Тунис от началото на 2011 година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 4
Императорът
преди 13 години
Хората трябва да бъдат равни, само доколкото им се дава равен шанс. Оттам нататък неравенството е продукт на самите хора и самият живот.Мързеливият и трудолюбивият, неграмотният и цял живот учещият, предприемчивият и отказващият да се бори и да рискува - как да са равни?Опитът за изкуствено премахване на неравенството е комунизъм и води до гибел на съответната държава.Примерът сме и ние - 20 години се опитваме да "интегрираме" едно диво племе и ефектът не е просто нулев, той е ОТРИЦАТЕЛЕН... а разходите са по три милиарда годишно. Заради тях, всички ние затъваме.Европейци, особено швеци, Щатите тоже - същата работа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още