Когато дойдат по-добри времена: Готова ли е Европа за нова криза?

Как да се възползват максимално от благоприятните времена – това е най-важният икономически въпрос за европейските правителства през 2018 г., пише в свой анализ онлайн изданието politico.eu.

Това обаче няма да бъде толкова лесно, колкото звучи. Най-малкото този въпрос изобщо не беше включен в европейския дневен ред през последните 10 години. Те преминаха в борба с няколко последователни кризи, реакцията на които винаги закъсняваше и решенията се взимаха под натиск, посочва изданието.

Възстановяването на Европа е значително по-добро спрямо прогнозите. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС), който все още включва и Великобритания, се очаква да нарасне с 2,3% през 2017 г. Преди година прогнозите бяха за ръст от 1,6%.

Brexit вече влоши перспективите пред икономиката на Великобритания, но не и на ЕС, посочва се в анализа. Континенталните икономики получават подкрепа от глобалното възстановяване, реформите от кризисните години, които вече дават резултати във фискално отношение, и възприемането за по-нисък политически риск след поражението на популистките партии на изборите във Франция и Холандия.

Европейският растеж през 2017 г. освен това ще е точно колкото средното за петгодишен период отпреди финансовата криза от 2007 г. След пет години на възстановяване законът за икономическите цикли в един момент ще си поиска дължимото.

До 2020 г. се очаква забавяне на растежа до около 1,7% средно за еврозоната, прогнозира Европейската централна банка (ЕЦБ). Така че сега изглежда е идеалното време правителствата да отговорят на дългосрочните си икономически проблеми, ако искат да бъдат по-добре подготвени за бъдещи спадове, посочва се в анализа.

Наградата за най-добро клише в това отношение печели председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер. Той периодично предупреждава правителствата в ЕС, че трябва да продължат реформите, докато „слънцето още грее“.

Същата формула заляга и в документи на ЕС, в които се изразява загриженост, че правителствата нямат стимул да продължат да правят "всичко, което им е нужно", за да калибрират икономиките си.

Правителствата обаче имат много причини да не изпадат в самодоволство. През 2018 г. Германия ще е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа и би могла да използва масовия приток на бежанци, за да се справи с дългосрочните структурни проблеми, които отдавна обсъжда, но не решава. Демографската криза заради бързо застаряващото население е очевидна, което може да насочи мислите на политиците към липсата на публични инвестиции в много области.

Франция може да се възползва от аурата на младия си нов президент, за да се издигне в очите на международните инвеститори. Според повечето прогнози безработицата в страната ще остане стабилна и дори ще намалее, а Еманюел Макрон все още трябва да покаже как възнамерява да реализира интересите на страната и да отвори отделните икономически сектори за по-сериозна конкуренция.

Освен това устойчивият бюджетен дефицит на страната, дори след петгодишен икономически растеж, показва, че Франция още се бори с дълбоките проблеми, които администрацията на Макрон трябва да реши.

Същевременно свръхзадлъжнялото правителство на Италия неспособно да въведе политики, които са благоприятни за растежа. Неговото политическо бъдеще изглежда несигурно след парламентарните избори през първата половина на 2018 г.

Великобритания също се присъединява към Италия в категорията "болен човек на Европа". И в двете страни растежът се очаква да достигне около 1,3% през 2018 г. спрямо 2,3% за ЕС като цяло. Най-сериозният дългосрочен проблем на Великобритания е непомръдващата производителност, който трябва да бъде разгледан независимо от напускането на ЕС.

От дълго време някои европейски политици вярват, че проблемът не може да надхвърли липсата на решение. Никой не е имунизиран към изкушението да отлага. Рискът от периодичното прекратяване на дискусиите за реформите обаче е, че това може да послужи като оправдание на правителствата да се въздържат от провеждането на вътрешни политики, които имат смисъл. Мнозина ще се преструват, че цялостната реформа сега е единственото оставащо нещо, което разделя еврозоната от трайното благоденствие.

Все пак би имало смисъл Франция да изгради фискални буфери, които биха могли да се използват при нова рецесия без страната да затъва в нови дългове. Би било смислено Германия да инвестира по-масово за правилното интегриране на милионите бежанци. Би било смислено Италия да ускори прочистването на банките.

Би било смислено също така Испания да се съсредоточи по-решително върху младежката безработица и да преразгледа своите системи за образование и професионално обучение. Би имало и смисъл страни като Полша и Унгария, които се отличават със забележителни темпове на икономически растеж, да спрат да се притесняват от чуждестранните инвеститори, на които разчитат, и да променят безразсъдната си антиевропейска политика.

Ще има смисъл всичко това да се случи. Европейската реалност обаче за момента изключва сериозна международна криза и правителствата няма да направят нужните промени през 2018 г.