Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Компаниите са опасно опиянени от дълга

Отрезвяването след кризата ще изисква промени в данъчните закони, бонусите и пенсиите

Компаниите са опасно опиянени от дълга

Снимка: Getty

Веднъж Хоумър Симпсън предложи наздравица „за алкохола - причината и решението за всички житейски проблеми“. За глобалните компании, които се напиха с дълг, този тост изразява неприятна ирония. Пандемията представлява особено голяма икономическа опасност за фирмите със силно дългово натоварени баланси - група, която сега включва голяма част от корпоративния свят. И все пак единственото жизнеспособно краткосрочно решение е да се заема повече, за да се оцелее, докато кризата премине. Резултатът: компаниите ще влязат в следващата криза с още по-несигурни купчини от дълг. Цикълът трябва да бъде прекъснат, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

В САЩ нефинансовият корпоративен дълг беше около 10 трлн. долара в началото на кризата. На ниво от 47 на сто от брутния вътрешен продукт той никога не е бил по-голям. При нормални условия това не би било проблем, тъй като рекордно ниските лихви улесняват обслужването на дълга. Корпоративните шефове, увеличавайки ливъриджа, само следват стимулите, които им се предоставиха. Дългът е евтин и приспадаем от данъците, така че използването на повече от него увеличава печалбата.

Още по темата
В криза обаче, независимо каква е цената й, дългът става радиоактивен. Тъй като приходите падат, лихвените плащания изглеждат големи. Падежите на дълга стават смъртни заплахи. Шансът за заразни дефолти се повишава и системата скърца.

Това се случва сега и, както винаги правят, компаниите се стремят към повече дългове, за да останат над водата. Американските фирми продадоха 32 млрд. долара неинвестиционен дълг през април, най-големият месечен обем от три години. Компаниите от неинвестиционен или близо до него клас, които добавиха към и без това големите си купчини дълг миналия месец, включват кинооператора AMC, Boeing и Carnival Cruise Line, всяка от които може да види трайно намалено търсене след кризата. Емитирането на облигации бе надминато от тегленето на кредитни линии от американските банки, което Autonomous Research оценява на 550 милиарда долара.

Правителството на САЩ се намеси, за да направи заемането по-лесно. Дълговият пазар беше подкрепен от обявлението на Федералния резерв, че ще купи 750 млрд. долара корпоративен дълг, а правителствената програма за кредитиране ще отпусне заеми на средни компании в размер на 600 милиарда долара.

Моралният риск е очевиден. Когато правителствата помагат на задлъжнелите компании да избегнат фалит, инвеститорите стигат до заключението, че правителството винаги ще поема дълговия риск. Цената на дълга намалява и размерът му отново нараства.

В един по-добър свят спасителните мерки биха осигурили на разумните компании нужната ликвидност, за да преминат през кризата, докато акционерите на силно задлъжнелите фирми ще бъдат заличени, а дългът им - преструктуриран. И в двата случая предприятията ще продължат да работят и да плащат на служителите си.

В сегашния свят, с тромавите процеси по фалит в САЩ, една голяма криза може да претовари правната система. Необходимостта компаниите бързо да получат пари прави невъзможно спасителните програми внимателно да отсеят разумните от безразсъдните. Спасяването - в САЩ и на други места, беше необходимо.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
1
 
2
преди 2 месеца
Това е ного важен въпрос, но аз споделям съвсем различна гледна точка:
- Както и в статията е казано - всичко опира до цената на дългът. При държавите - САЩ преди са емитирали ДЦК с лихва 6-8% (такива емисии изтичат идущите 2-3 години), сега емитират дълг с около и под 1%. В Европа наблюдаваме и лихви около нулата - а сроковете стават все по-дълги дори 50-100-годишни емисии има веч. Държави и компании имат възможност да емитират и дълг без лихва, продавайки книжата под номинал - т.е. облизвации от вида: плащаш 80 долара сега, НЕ получаваш лихва, при изтичането си получаваш парите по номинал - т.е. 100 долара.

- И най-спорната ми позиция - ЗАЩО се смята, че държавният дълг е по-сигурен от корпоративният ПО ПРЕЗУПЦИЯ ??? Ами според мене това НЕ е така !!!
Първо - има компании и компании - има държави и държави !!! За вас кой емитент на дълг би бил по-сигурен - Allianz или Аржентина? HSBC или Хаити? Sanofi или Сомалия?
Второ - какво трябва да направи една държава, за да погаси дългът си по най-бръзия начин - АКО реши да го направи? Нали тя има ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ плащания - към огромен брой бенефициенти? Може ли една държава да спре заплатите на полицаи, военни, администрация, всякакви други държавни разходи, подпомагането на здравеопазването, пенсиите на старите хора? Или да кажем - Италия реши да си погаси дълговете - нали за целта всички италианци трябва да се изнесат от държавата си за година и три месеца? Ама така че хем да ги няма, хем да продължат да работят и да плащат данъци... разбирате ли защо ного държави е почти невъзможно да се разплатят в обозримо бъдеще? За целта трябва да отпадне поне един голям разход - например пенсионерите да изчезнат и с парите, дето сега се харчат за тях, да се изплаща дълг.

Обратно - една частна компания, която печели, много по-лесно може да си покрие дългът, ако иска. Ако дългът е ТРИ ПЪТИ по-голям от годишната печалба (тоест тройно над дълговете на повечето развити държави), компанията просто трябва три години да НЕ плаща дивиденти и да НЕ прави инвестиции !!! Е, част от инвеститорите ще помъркат малко и може да си продадат акциите - но реално това няма да навреди на компанията - т.е. компаниите МОГАТ да си позволят да си платят дълговете, държавите НЕ могат !!!
0
 
5
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Е как ще го спрат след като всички в момента печелят от поемането на още дълг, нали ако го спрат всичко ще рухне, така че ще отлагаме до последно или по-точно до пълния колапс на системата, а то като гледам не сме далеко.

Още от Анализи
Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи