Натрупването на дълг заради пандемията поставя под въпрос стари табута

Надвиването на коронавируса може да доведе до публичен дълг равностоен на онзи от двете световни войни и със сигурност сравним с този от финансовата криза. В същото време традиционните пътища за излизане от тази дългова дупка са затворени. Сега се изисква различна стратегия, пише Винс Кейбъл за Bloomberg.

Силният икономически растеж, който задвижваше западния свят след Втората световна война сега е много малко вероятен.Пострадалите общества обаче няма да толерират мерките за строги икономии, които приеха след финансовата криза, въпреки протестите на Английската централна банка (АЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), че новите мерки не представляват дългова монетизация. И все пак днешната криза изисква поставяне под въпрос на стари табута.

Настоящите спасителни мерки на британското правителство включват субсидии за заетост, финансова подкрепа за безработни и самонаети, както и гаранции по заеми и други средства за бизнеса. До средата на април различните правителствени ангажименти възлизат на 6% от брутния вътрешен продукт на Великобритания, докато съпоставимият пакетът в САЩ вече е около 9% от БВП. Разходът за правителствата би могъл значително да надхвърли тези цифри в зависимост от това колко дълго ще продължат спасителните мерки във връзка с пандемията, колко от гаранциите ще бъдат активирани заради нпогасени задължения, колко приходи се губят от рецесията, както и от мащаба на всяка допълнително необходима помощ.

Дори когато магазините, ресторантите, офисите и фабриките получат разрешение да отворят и наемат персонал, бизнесът ще е муден, тъй като опасенията от социалните контакти и страховете за бъдещето намаляват потребителското търсене. Продължаващата подкрепа - опираща се на държавния дълг - ще е необходима за безработните и боледуващите фирми. Може да се нуждаем също от голям прилив на търсене като това, осигурено от координираната фискална експанзия през 2009 г. и по-късно китайския инвестиционен бум.

Междувременно тези компании, които преживеят блокадите, ще бъдат натоварени с дълг и ще искат да подобрят балансите си, а не да инвестират. Това би могло да доведе до т. нар. балансова рецесия - явление, първоначално установено в Япония, която изглежда влезе в капана на безкраен процес на стагнация и дефлация в резултат на корпоративния дълг, натрупан във финансовата криза от 1989-1990 г.

Японският премиер Шиндзо Абе се опита да разбие порочния кръг, използвайки силно експанзионистични фискална и парична политики. Тази комбинация - сега наричана Абеномика - би могла да се приложи в западните страни, тъй като други средства за излизане от японския капан се оказват невъзможни. Следвоенният дълг - достигащ 250% от БВП за Великобритания след Втората световна война - престана да бъде проблем, тъй като силният икономически растеж намали съотношението дълг към БВП. Глобалните условия сега правят подобен прилив на растеж малко вероятен.

Високото съотношение на дълга към БВП на Япония (234%) е устойчиво, отчасти защото заемите се финансират основно от патриотични вътрешни спестители. Но публичният дълг на запад сега се финансира до голяма степен от пазарни заеми и зависи от „добротата на непознати“.