Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Ръстът на цените в САЩ може да е краткотраен, както след войната

Със сигурност има много паралели между онази епоха и тази, но миналото никога не се повтаря изцяло

Ръстът на цените в САЩ може да е краткотраен, както след войната

Снимка: Bloomberg

През 40-те години на миналия век цената на Cadillac седан нараства от 1745 до 3497 долара към 1949 г., част от по-голям скок на цените, който настъпва скоро след като САЩ помагат за победата на съюзниците във Втората световна война. С началото на 50-те години обаче инфлацията спада до под 2%, пише Клеър Джоунс за Financial Times.

В интересно изследване, публикувано наскоро, клонът на Федералния резерв в Атланта разкрива причината за този краткотраен ценови натиск, който служи като полезно ръководство за естеството на ръста в разходите, който наблюдаваме в момента.

Цените започват да се покачват през 1946 г., вероятно с поскъпването на автомобилите и други потребителски стоки с дълготрайна употреба, които не са били произвеждани през военните години, когато производственият капацитет е обслужвал военното оборудване. Отчасти в резултат на този недостиг на стоки, спестяванията се увеличават, след като САЩ влизат във войната през 1941 г. Премахването на контрола върху цените - и рестартирането на производствените линии след победата през 1945 г. - довежда до разгръщане на вълна от отложено търсене. В своя пик инфлацията достига 20%.

Още по темата

На ниво от 4,2%, инфлацията в САЩ не е толкова висока днес. Нито е вероятно скоро да достигне двуцифрени височини. Но виждаме да се появява ценови натиск от подобен тип, тъй като ковид ограниченията се облекчават. Повишенията в цените на автомобилите (става въпрос за употребяваните) предизвикват тревога. Макар че причините за този конкретен скок се дължат предимно на фактори от страна на предлагането - като недостиг на полупроводници - има и опасения от страна на търсенето. Най-вече, че агресивната фискална реакция на правителствата ще отприщи вълна от задържано търсене.

Някои казват, че шеметното увеличаване на паричния агрегат M2 - който включва някои спестовни депозити в допълнение към резервите на централната банка, валутата и срочните депозити, и който е движен главно от естеството на правителствените стимули - е доказателство, че сме напът да видим завръщане на инфлацията.

Разбира се, същото увеличение на държавните разходи се е наблюдадвало и през годините на войната.

И така, защо покачването на цените не продължи повече от няколко години тогава? Изследването на Фед отдава скока на нарастване скоростта на парите - т.е. темпът, с който се извършват трансакциите, което служи като измерител на търсенето. Когато войната приключва, хората се втурват към магазините. Но това харчене не продължава. Нито пък инфлационните очаквания пускат корени. Резултатът от това, плюс намаляване на държавните разходи, е, че скоростта на парите, заедно с инфлацията, скоро спада до нивото отпреди войната:

„В Министерството на финансите дефицитите бързо се превръщат в излишък, когато конфликтът приключва. Ръстът на паричното предлагане внезапно спира през 1946 г., тъй като необходимостта от финансиране на правителството отпада. По този начин увеличението на цените през тази година е пряк ефект от бързото нарастване на скоростта на парите. В крайна сметка скокът на цените допринася допълнително за стабилизирането на държавните финанси, тъй като обезценява част от значителната дългова тежест. Всъщност около 40 на сто от реалния дълг на правителството е заличен до 1948 г.

Въпреки че ръководителите на Федералния резерв изразяват известна загриженост относно евентуален изблик на инфлацията, те първоначално не предприемат много действия, като преустановяват контрола над кривата на доходността на ДЦК едва в средата на 1947 г. След това Фед прилага редица затягащи политики. Те включват най-вече увеличаване на задължителните резерви и дисконтовия процент. Едновременното монетарно и фискално затягане завърши с рецесията от 1949 г., като инфлацията отново се стабилизира на 2 процента. Рецесията обаче е лека и кратка, и е последвана от силен икономически растеж и бързо подобряване на общите условия на живот.

Един фактор, който може да е допринесъл за бързото усмиряване на инфлацията, е, че обществеността не е очаквала инфлационна спирала (както прави това по-късно през 70-те години) и смята скокът на инфлацията за временен. Дефлационното пристрастие от времето след Голямата депресията се запазва.”

И така, ще видим ли същата тенденция този път?

Това със сигурност очаква да се случи Федералният резерв, казвайки, че всяка инфлация вероятно ще се окаже „преходна“. И със сигурност има много паралели между онази епоха и тази. Но миналото никога не се повтаря изцяло.

Смятаме, че ще отнеме повече време, докато някои от ограниченията в предлагането, които наблюдаваме сега, се облекчат, което ще засили ценовия натиск. Също така не сме напълно убедени, че хората очакват инфлацията да спадне бързо - въпреки че Фед повтаря, че очаква да се случи именно това. В същото време, въпреки че спестяванията се увеличиха драстично, не сме убедени, че ще видим хората да се изръсват колкото след Втората световна война. Пандемията промени икономическия пейзаж. Нашето подозрение е, че след като стимулите бъдат премахнати, фалитите ще нараснат, което ще доведе до загуба на работни места. Това са условията, при който хората обичат да заделят малко пари настрана.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 3 месеца
САЩ прилагат метод за ползване на долари с неограничени щети.Ако не е злокобната парична процедура, САЩ нямаше да имат сегашни дългове.Щетите от съдбовната грешка подсигуряват неустойчивост на пазарната цена на доларите.Политиците са мълчаливи за държавната слабост и същата се запазва.Защо САЩ са със съдбовна парична грешка?За устойчиво държавно развитие е необходимо въвеждане на метод за държавна употреба на пари със защита срещу щети.

Още от Анализи
ОИСР ревизира нагоре прогнозите си за инфлацията