Туитовете на президента на САЩ Доналд Тръмп, в които казва на четири цветнокожи конгресменки да се върнат в своите страни, бяха осъдени в някои кръгове и приветствани в други.
Но какво се случва, когато някои американци вземат думите му насериозно и наистина си тръгнат, се пита на страниците на Financial Times Мелиса Мямбо, изследовател в Университета на Уитуотърстранд в Южна Африка?
Проучвам наследствената миграция - движението на хора, родени или израснали в САЩ, които напускат, за да отидат в страните, които техните родители и предци са изоставили. Струва си да се проучи дали Америка се облагодетелства или губи от това.
Наскоро интервюирах една млада жена на двадесет и няколко години, която е родена и израснала на източния бряг на САЩ, завършила колеж от Бръшляновата лига и след това се преместила в Индия. Срещнахме се на пазара Кан, един от най-престижните търговски центрове в Ню Делхи, където тя поръча палачинки с шоколад, защото й липсваха от дома и ми разказа историята си.
Родителите й са емигрирали от Индия в САЩ преди тя да се роди и са били успешни професионалисти. Въпреки техния и нейния осезаем успех в Америка, тя е решила да се премести в Индия, защото е била любопитна за наследството си. Тя бавно изучава хинди.
Това обяснява какво я е привлякло в Индия, но факторът, който я е пропъдил от САЩ, трябва да тревожи всички американци, защото засяга толкова много от наследствените мигранти, които изучавам.
Израснала в Ню Джърси след терористичните нападения от 11 септември, тя е преживяла това, през което преминават много млади цветнокожи. Макар че не е мюсюлманка, съучениците й в богатите училища с мнозинство на белите хора често са предполагали, че е. Казвали са й да се „върне у дома” и да „отиде там, откъдето е дошла”.
Подигравали й се, защото е била различна, често срещано преживяване за много деца, които не отговарят на стереотипа за американци - бели, англоговорящи християни. Но лошите й преживявания са били усилени от враждебната атмосфера след 11 септември.
Макар че очевидно е преодоляла тези негативни преживявания, тя въпреки това избира да мигрира в Индия, като една от причините, които посочва, както и много други хора, които интервюирах, е, че тя търси това неуловимо чувство: принадлежност.
Може да звучи тривиално за тези, които никога не са се чувствали изключени, но тези, които са претърпели психически тормоз от непринадлежността, го описват като толкова болезнен и страшен, че някои са избрали да мигрират.


Тежка катастрофа с три мотора във Варна
Предупреждават за екстремни температури в Гърция
Зловещо! Откриха куфар с човешки останки в Атина
Мъж с над 3 промила алкохол предизвика катастрофа
Родни полицаи бяха част от международен удар срещу мрежа за трафик на мигранти
Войната в Залива ускорява прехода към чиста енергия
Евентуалното завръщане на свръхзвуковите полети ще бъде плавно
Испания приветства китайските производители на коли и... техните работници
Китайският модел Kimi разклаща представата за преднината на САЩ в AI
Германия обсъжда защита на държавните тайни при евентуална победа на AfD
10-те страни с най-добри пътища в света
Bentley заменя звука на мотора с... барабани
Ще станат ли всички японски коли еднакви
Audi A6 се самовзриви мистериозно
Най-честата повреда, дължаща се на нискокачествен бензин
Стабилност, стабилност, стабилност: Защо САЩ щадят Вучич?
Йотова: Левски превърна свободата в национален идеал
Шофьор с 3,5 промила удари автомобил в столицата и избяга
Почина легендата на българския баскетбол Димитър Сахаников-Зуко