Тръмп кара имигрантите да се върнат в своите страни. Някои вече го направиха

Туитовете на президента на САЩ Доналд Тръмп, в които казва на четири цветнокожи конгресменки да се върнат в своите страни, бяха осъдени в някои кръгове и приветствани в други.

Но какво се случва, когато някои американци вземат думите му насериозно и наистина си тръгнат, се пита на страниците на Financial Times Мелиса Мямбо, изследовател в Университета на Уитуотърстранд в Южна Африка?

Проучвам наследствената миграция - движението на хора, родени или израснали в САЩ, които напускат, за да отидат в страните, които техните родители и предци са изоставили. Струва си да се проучи дали Америка се облагодетелства или губи от това.

Наскоро интервюирах една млада жена на двадесет и няколко години, която е родена и израснала на източния бряг на САЩ, завършила колеж от Бръшляновата лига и след това се преместила в Индия. Срещнахме се на пазара Кан, един от най-престижните търговски центрове в Ню Делхи, където тя поръча палачинки с шоколад, защото й липсваха от дома и ми разказа историята си.

Родителите й са емигрирали от Индия в САЩ преди тя да се роди и са били успешни професионалисти. Въпреки техния и нейния осезаем успех в Америка, тя е решила да се премести в Индия, защото е била любопитна за наследството си. Тя бавно изучава хинди.

Това обяснява какво я е привлякло в Индия, но факторът, който я е пропъдил от САЩ, трябва да тревожи всички американци, защото засяга толкова много от наследствените мигранти, които изучавам.

Израснала в Ню Джърси след терористичните нападения от 11 септември, тя е преживяла това, през което преминават много млади цветнокожи. Макар че не е мюсюлманка, съучениците й в богатите училища с мнозинство на белите хора често са предполагали, че е. Казвали са й да се „върне у дома” и да „отиде там, откъдето е дошла”.

Подигравали й се, защото е била различна, често срещано преживяване за много деца, които не отговарят на стереотипа за американци - бели, англоговорящи християни. Но лошите й преживявания са били усилени от враждебната атмосфера след 11 септември.

Макар че очевидно е преодоляла тези негативни преживявания, тя въпреки това избира да мигрира в Индия, като една от причините, които посочва, както и много други хора, които интервюирах, е, че тя търси това неуловимо чувство: принадлежност.

Може да звучи тривиално за тези, които никога не са се чувствали изключени, но тези, които са претърпели психически тормоз от непринадлежността, го описват като толкова болезнен и страшен, че някои са избрали да мигрират.