Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Украинската криза – най-големият нов препъникамък между Запада и Русия

Минаването на Украйна в западния лагер е най-голямата геополитическа загуба на наследника на Съветския съюз - Русия

Украинската криза – най-големият нов препъникамък между Запада и Русия

Проруски сепаратисти от чеченския батальон "Смърт" участват в тренировъчен бой. Снимка: Ройтерс 

„Класическа революция. Държавен преврат, предизвикан от властите" според определението на Роман Кужняр, съветник на полския президент Бронислав Коморовски, или "Цветна революция", операция за противоконституционна смяна на властта, организирана от Съединените щати и Европейския съюз с цел отслабване на Русия, по думите на руския министър на външните работи Сергей  Лавров. Мненията по въпроса са дълбоко разделени, пише Николай Станоев в анализ за БТА.

Украинската криза обаче безспорно бе политическо събитие номер едно през отминаващата 2014 г., приковало вниманието на целия свят. Също така без две мнения по въпроса, тя повиши отново напрежението между Запада и Русия до равнище, невиждано след края на Студената война.

Геополитическите измерения на украинската криза обаче са безспорни и не може да бъдат отречени от никого. Още повече че тя се вписва в контекста на засилване на напрежението между Запада и Русия. Войната в Грузия през август 2008 г., когато оръдията символично закънтяха в деня на откриването на Олимпийските игри в Пекин, може би бе събитието, сложило окончателно край на илюзиите, че след края на Студената война е възможно безоблачно сътрудничество.  

Още по темата

Тази тенденция бе затвърдена след връщането през 2012 г. в Кремъл на Владимир Путин, "Кучето алфа" в глутницата на руския елит според формулировка, използвана от американски дипломати в поверителни документи, изтекли в разобличителния сайт Wikileaks.

Последва сирийската криза, политическото събитие номер едно на 2012 г., което изправи Запада и Москва едни срещу други и погреба окончателно надеждите, че обещаното от американския президент Барак Обама "рестартиране" на американско-руските отношения е възможно. През август миналата година решителната намеса на Путин спаси режима в Дамаск, срещу който Съединените щати се готвеха да започнат кампания на въздушни удари с надеждата да изведат на власт подкрепяната от Запада опозиция.

Съвсем скоро след това връхлетя, на пръв поглед неочаквано, и украинската криза.

Фактите са познати до болка, затова си заслужава да се припомни само поводът за нейното избухване: на 21 ноември 2013 г. проруско настроеният президент на Украйна Виктор Янукович се отметна в последния момент от обещанието да подпише споразумение за асоцииране на страната си с ЕС.

Казано с прости думи, спогодбата, която така или иначе бе подписана следващата година от новите прозападни власти (макар че нейното прилагане, по-конкретно на ключовата икономическа част, бе отложено по настояване на Русия за 2016 г.), бележи обръщане на бившата съветска република на Запад. Предвид икономическия потенциал на Украйна и нейното стратегическо местоположение това е истинска геополитическа катастрофа за Русия. Още повече, че тази страна бе ключова в плановете на Путин за нова интеграция на постъветското геополитическо пространство. Руският президент впрочем каза още през 2005 г., че разпадането на СССР е било "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век".

Перифразирано, минаването на Украйна в западния лагер е най-голямата геополитическа загуба на наследника на Съветския съюз - Русия, през 21-и век. И тя се опитва да минимизира своите загуби.



Тук е моментът да се припомни особеното геополитическо място на Украйна - държава, в която Западът и Изтокът просто преливат един в друг. Или според циничния, но съдържащ голяма доза истина коментар на руския президент, "изкуствено създадена страна, западната част е полска, а източната им я дадохме ние".

Малко след края на Студената война, през 1996 г., вече покойният американски политолог Самюъл Хънтингтън разработи своята концепция за сблъсъка на цивилизациите. Отричан от едни и възхваляван от други, Хънтингтън прие допускането на Франсис Фукуяма, че ерата на идеологията е приключила, но за разлика от своя колега и сънародник, който провъзгласи "Края на историята", той разви теорията, че след края на Студената война светът просто се е върнал към нормалното си състояние, характеризирано от културните конфликти. Според неговата теза основната ос на конфликтите в бъдещето ще бъде по линията на културните и религиозните разломи. Каквато безспорно е Украйна, каквато впрочем бе и бивша Югославия.

Също толкова безспорно е въвличането на Запада и Русия в украинския конфликт. Съединените щати и Европейският съюз застанаха твърдо зад новите прозападни власти в Киев, а Москва подкрепя с всякакви средства проруските сепаратисти на изток. В резултат, през април в региони с преобладаващо рускоезично население избухна въоръжен бунт, в който до момента по данни на ООН са били убити над 4300 души. 

Едновременно с ожесточаването на бойните действия в Украйна, ескалираха и западните санкции срещу Русия, които й нанесоха сериозни икономически щети, макар че навредиха в по-малка степен и на Запада. Президентът Путин предупреди в годишното послание към парламента руснаците да се готвят за трудни времена. В същото време той не даде ни най-малки индикации, че е разколебан или готов да отстъпи. Нещо, показателно за огромния залог на конфликта.

Такава е и неотстъпчивостта на всяка от страните в конфликта в Украйна - държава, през която минават невралгични енергийни пътища. Агенция Ройтерс определи още преди години Русия като "енергийна суперсила", която използва петрола и газа като геополитическо оръжие. И при условие, че е ако не единственото, то поне най-важното такова оръжие, може коварно да бъде обърнато срещу самата нея.

Сключените в началото на септември в Минск споразумения за прекратяване на огъня в Източна Украйна дадоха известна надежда за спиране на кръвопролитията и намиране на изход от кризата. 

Насилието обаче продължи, макар и с по-слаба интензивност, и броят на жертвите не спира да расте въпреки периодичното потвърждаване на примирието.

Списание Economist писа по този повод, че Русия използва бунтовниците като средство за отслабване и оказване на натиск върху новите украински власти. Инструмент, който се активира за получаване на отстъпки, когато е необходимо.

Историята показва, че когато дадена криза засяга жизненоважни интереси на определена велика сила, е необходимо тя да задоволи критична маса от тях, за да позволи уреждане на ситуацията. А това неминуемо означава, че и Русия, от една страна, и САЩ и ЕС, от друга, трябва да направят и съответно да получат отстъпки.

"Въпросът е дали Европа и по-конкретно Германия ще успее да намери решение, което е врата за излизане от кризата и ще позволи на Русия да спаси имиджа си", обобщи преди броени дни Кадри Лийк, експерт от базирания в Брюксел институт Европейски съвет за външни отношения, цитирана от Франс прес.

В статия, публикувана на 10 декември във вестник "Росийская газета", последният съветски лидер Михаил Горбачов призова Запада и Москва да подновят сътрудничеството по глобалните предизвикателства и заплахи. И наблегна на "специалната отговорност" на САЩ и Русия. Както и на това, че за Украйна споразуменията от беларуската столица нямат алтернатива.

Още през март, след революцията на Майдана и преди началото на сепаратисткия бунт на изток, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър написа пророчески в статия във вестник "Вашингтон пост", че в Украйна е необходим стремеж към помирение, а не към доминация на една от фракциите. За целта авторитетният американски политик и учен подчерта необходимостта от взаимни компромиси, например, Западът да се съгласи да не приема в НАТО бившата съветска република, в замяна на което тя да може да избере свободно с кого да изгражда икономически и  политически връзки, включително с ЕС. 

И отбеляза, че Русия и Западът, или поне страните в украинския конфликт, не действат на този принцип. Констатация, която е вярна и сега, 9 месеца по-късно, когато хиляди украински семейства - прозападни и проруски, православни и католически - ще посрещнат тъжна Коледа, скърбейки за свои убити близки. 

Сега, след последното потвърждаване на примирието от 9 декември, остава надеждата, че разумът най-накрая ще надделее. Или както писа списание Time в коментар от 15 септември, броени дни след като ЕС и Украйна изпълниха ключово искане на Москва да отложат за 1 януари 2016 г. влизането в сила на икономическата част от споразумението за асоцииране: "Ако Европа и Украйна така или иначе щяха да направят подобни отстъпки на Русия, защо не ги направиха преди Путин да използва сила, за да вземе това, което искаше? Това можеше да спести на украинския народ доста страдания." 

На 11 декември обаче украинската армия съобщи, че още трима войници са убити - лоша поличба за перспективите и пред това прекратяване на огъня. На следващия ден и двете страни в конфликта все пак съобщиха, че примирието като цяло се спазва. 

Броени часове по-късно обаче дойде новината, че двама украински  доброволци, сражаващи се на страната на правителствените сили, са били убити в боеве с бунтовниците край Азовско море.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

12
 
5
 
2
преди 3 години
На мен пък статията ми хареса. Авторът дава много добра хронология на събитията, разглежда фактите коректно, излага гледните точки и на двете страни в конфликта и не натрапва оценки, а оставя читателя сам да си ги направи. Ето някои са засегнати (като StefanL). Може би защото авторът е написал истината, че Русия претърпя огромна геополитическа загуба. Фактите са такива, каквито са и това обяснява нервната реакция на Путин и неговите "обожатели". Нека тогава тези, които наричат Украйна "бедна" и не я считат за способна и суверенна държава, да не плачат, а да се радват че са се отървали от такова "бреме". Защо не го правят? И още един въпрос, който е много интересен. Защо всички държави, без изключение, които имперска Русия счита за своя сфера на влияние са бедни? Така беше в Източна Европа, в ГДР, в Прибалтика... Все още е така в Беларус, Украйна и... България... Но колкото руските интереси в тази част на Европа намаляват в бъдеще толкова тази част от Европа ще просперира и расте!
7
 
14
 
1
преди 3 години
Няма профилна снимка
Тая стаия е написана 1 от платени журналисчета който са на американски хонорар или от неграмоници! На кого му трябва бедната украйна с 44 милиона гладни хора . В самата украйна няма нищо ценно от което еврогеиският съюз може да суче . Единствените територии богати на въглища и природен газ Донецк и Луганск вече не са в украйна ! Замислете се гопода америкнаски журналисти ще вземе ли Европа бедната украйна която не е в състояние да си плати газа на Русия? украйна беше нужна единствено на американците за да си разположат ракетите по близо срещу Русия и заради газовите находища в Донецк . Но като гледам обстановката вече май неим трябва на запада бедната украйна

Още от Анализи
По-важното от миналата седмица