Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Wall Street се опитва да навакса на климатичния фронт

Банките чувстват натиска от инвеститорите и своите служители

Wall Street се опитва да навакса на климатичния фронт

Снимка: Getty

Тази зима Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan, се превърна в изкупителна жертва на климатичните активисти. Вижте, например, видеоклипа, в който актрисата Джейн Фонда носи червена шапка, за да го порицае за парите, които налива банката в изкопаемите горива, пише Джилиън Тет за Financial Times. 

Още по темата
Сега Даймън може да отговори на Фонда: наскоро той прие двупартийното предложение на Конгреса за намаляване на емисиите чрез въглероден данък и мита. „Планът очертава разумна политическа рамка за справяне с изменението на климата", каза банкерът пред британския вестник, като заяви, че „той ще доведе до значително намаляване на емисиите, ще насърчи иновациите и ще предпази американците от нарастващите разходи".

Инвеститорите трябва да обърнат внимание. Идеята за използване на въглеродните данъци и мита в Америка не е нова: Джеймс Бейкър и Джордж Шулц, двама бивши висши републикански политици, предложиха план за „въглероден дивидент“ през 2017 г. под егидата на Съвета за лидерство в климата. След това Съветът затвърди това с подкрепата на фигури като Джанет Йелън, бивш председател на Федералния резерв на САЩ, и Рей Далио, хедж фонд милиардер.

Наскоро групата възобнови инициативата с подкрепата на JPMorgan заедно с компании като Goldman Sachs и MetLife. Ако не друго, това показва натиска по този въпрос, на който лидерите на Wall Street са поставени от инвеститорите и собствените им служители. (Циниците може да изтъкнат желанието на Даймън да се конкурира с Лари Финк, изпълнителен директор на BlackRock, който наскоро привлече вниманието със собствените си зелени обещания.)

Това също така подчертава нарастващия натиск върху енергийните компании. Десет от тях подкрепят плана, включително BP, която изуми инвеститорите неотдавна, като обеща да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Това, което е особено поразително, е, че Съветът смята, че печели подкрепа и сред републиканците. „Това е ключов момент за партията“, твърди Тед Халстед, ръководител на Съвета, който се надява, че концепцията ще бъде възприета от Белия дом, ако Доналд Тръмп спечели втори президентски мандат.

Това може да изглежда трудно за вярване. Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, а през януари администрацията му заплаши с отмъщение, ако ЕС въведе свой въглероден данък. Всъщност Тръмп използва обръщението си за състоянието на Съюза, за да възхвалява сектора на изкопаемите горива, и единственият му видим жест към зелените проблеми беше обещанието за засаждане на дървета.

Привържениците на плана обаче посочват три причини, поради които концепцията може да набере популярност сред републиканците. Едната е, че дори избирателите на Републиканската партия споделят пред социологическите приучвания, че се тревожат за околната среда.

Втори фактор е, че американските военни искат да видят действия. „Промените в климата са все по-дестабилизираща сила в света, излагайки на риск нашите икономически интереси и тези, свързани с националната ни сигурност“, казва Джим Матис, бившият военен министър на Тръмп. Той определя плана за въглеродните дивиденти като „чудесно начало” на политическия отговор.

Трето, Съветът сега умишлено представя тези идеи като контра на идеите на левия Зелен нов курс, използвайки приятелска спрямо Тръмп реторика. Най-важното е, че той иска да използва въглеродна такса в размер на 40 долара на тон (която впоследствие се повишава с 5 на сто над инфлацията всяка година), за да създаде пазарни стимули за бизнеса да ограничи емисиите, и твърди, че това ще премахне необходимостта от обременителни екологични регулации.

Съветът също твърди, че тази такса (или „данък“, или „дивидент“) няма да важи за домакинствата, предизвиквайки положителен ефект за тях от 2000 долара всяка година. Междувременно механизмите за регулиране на въглерода ще обуздаят вноса от „мръсни“ места като Китай. Тази комбинация от „регулаторни облекчения и корекции на въглеродните емисии“ създава „мощна конкурентна и инвестиционна стратегия“, твърди Шулц. Или както казва един застъпник: „Ще го наречем мито на Тръмп, ако това ще помогне!“

Може ли тази стратегия да приобщи Белия дом? Не залагайте на това тази година. В тези политически нестабилни времена обаче нищо не може да бъде напълно изключено, ако Тръмп спечели втори мандат, посочва Джилиан Тет.

Според Тет ключовият лючовият момент е следният: след една година, в която климатичният дебат беше доминиран от левицата и нейните призиви за Зелен нов курс, сега виждаме отговора на десницата, базиран на (по-)свободния пазар. Това няма да успокои критици като Джейн Фонда, като се има предвид, че този отговор включва призиви за „опростяване” на регулациите.

Призивите за въглероден данък или дивидент в САЩ са необходими и добре дошли. Да се ​​надяваме, че корпоративната Америка ще се качи на борда - под каквото и да е име.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Мишел представя компромисно предложение за финансите на ЕС