Икономическият елит има различни от екологията грижи

Световният икономически форум рекламира килими, произведени от използвани рибарски мрежи, боя за стени, направена от водорасли, и 90 процента сезонна храна: най-голямата среща на политическия и бизнес елит в света никога не е била толкова зелена, толкова устойчива.

Вместо тежки чанти за лаптопи топ мениджърите и магнатите, които пристигат на форума, получават леки ранички, блок за писане, молив и малко швейцарски шоколад. Не много – при такса за участие в диапазона на шестцифрена сума във франкове.

Още в деня преди официалния старт на конференцията на глобалния икономически елит обаче има доказателства, че участниците имат други грижи, различни от тези на организаторите.

Това се разкрива например от проучване на одиторската компания PwC сред 1851 топ мениджъри от 83 държави. Според него икономическите лидери се страхуват преди всичко от нарастващия хаос на регулациите, който пречи на бизнеса. Търговските конфликти и широко разпространеният протекционизъм също продължават да помрачават настроението на бизнес елита. 

Опасенията за изменението на климата, от друга страна, дори не са сред първите десет притеснения - германските мениджъри, които поставят грижите за околната среда на 5-то място, по-скоро са изключение. Вместо това международните им колеги са загрижени за нарастващата глобална несигурност. Само за две години рекордният оптимизъм се превърна в рекорден песимизъм.

Повече от половината от ръководителите на компании очакват световният икономически растеж да се забави през 2020 г. Германските мениджъри са още по-песимистични в глобално сравнение: 68 процента от германските ръководители очакват световният растеж да се свие. Само един на всеки петима се надява икономиката да се подобри.

В съответствие с всичко това и Международният валутен фонд (МВФ) представи в Давос новата си икономическа перспектива, която потиска надеждите за бързо възстановяване на световната икономика. Икономистите от Вашингтон понижиха прогнозата за растеж за целия свят до 3,3 процента. Това звучи много, но предвид продължаващия динамичен растеж на населението в много страни икономически растеж от по-малко от три процента се счита за глобална рецесия – а при растеж от 3,3 процента този праг не е далеч.