Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо Азия се справя по-добре от Европа в контрола на пандемията?

През последните 20 години Азия беше засегната от няколко епидемии, което принуди страните да подобрят и инвестират в здравните си системи

Защо Азия се справя по-добре от Европа в контрола на пандемията?

Снимка: Andre Malerba/Bloomberg

В края на тунела Covid-19 сякаш не се вижда светлина. Отделенията за интензивно лечение в Европа отново се пълнят, което тласка Франция, Германия и други страни към нов кръг от ограничения и блокади - макар и проектирани да бъдат по-меки от първия. САЩ изглежда са се отказали от контрола върху пандемията, докато не бъде създадена ваксина, пише Bloomberg.

Все пак не бива да пренебрегваме по-добрите новини от Азия. Стратегиите, преследвани от Южна Корея, Виетнам, Китай и други, изглежда дават резултати. Докато общият брой на жертвите на Covid-19 е между 500-700 на милион души във Франция, Великобритания, Испания и САЩ, в Китай и Южна Корея е под 10 на милион, а Ухан, някога епицентър на Covid-19, отново посреща туристи.

Възприемането на азиатското предимство в тази пандемия често става жертва на есенциалистко мислене: че по някакъв начин Изтокът прави неща, които Западът никога не би могъл да направи, и че до голяма степен това се дължи на дълбоки различия в ценностите, политиката и културата. Ако Китай е в състояние да задържи Covid-19, това трябва да се дължи на драконовската държавна политика и социалните връзки на конфуцианството. Ако Сингапур има 28 смъртни случая, заслугата е на наследството на Ли Куан Ю и авторитарния прагматизъм.

Още по темата

Ако пък ключът към избягването на повече блокади е намирането на начин да се „живее с вируса” - чрез широко тестване, проследяване на контактни и изолиране на положителни случаи за забавяне предаването на заразата - западните страни са допуснали структурни, а не културни грешки.

Обширното тестване беше въведено в Европа след първата вълна, но твърде бавно и твърде късно, за да се избегнат затруднения. Проследяват се твърде малко контактни лица. Положителните случаи не приемат изолацията сериозно поради липса на правоприлагане и неравномерна финансова подкрепа. Това не са въпроси на философията, а на прилагането на политиката. Ангела Меркел, канцлерът на Германия, призна това, когато каза, че лидерите на Европейския съюз трябваше да действат по-рано. Дори известните с организацията си германци не успяха да спрат втората вълна.

В Азия системите за обществено здравеопазване се оказаха по-стабилни. Южна Корея тества рано и често, използвайки центрове, разположени на удобно място за обществеността. В Ухан властите тестваха 11 милиона души за 2 седмици. Делът на положителните тестове в Южна Корея и Виетнам е под 1%, а във Франция и Испания е нараснал до 10%.

Макар че стратегиите за проследяване на контактните до „трета линия“ във Виетнам или гривните за позволен периметър на движение в Хонконг биха изплашили обикновения лондончанин, европейците не успяха да приложат собствените си алтернативи правилно. Между юли и август например броят на контактните, проследени след положителен случай във Франция, е спаднал до 2,4 от 4,5. Ако тестовете и проследяването отслабват по този начин, не е чудно, че не можем да контролираме разпространението на вируса.

Още по темата
Що се отнася до поставянето под карантина на положителни случаи, заслужава да се обмисли решението на Китай и Южна Корея да наблюдават или да затворят и пациенти с по-леки случаи в центрове за специални грижи. Задържането на хората у дома не изглежда толкова по-либерално, особено когато те се изкушават да излязат навън от необходимостта да си изкарват прехраната. Освен това е далеч по-малко ефективно, като едно проучване оценява, че изолацията в институциитможе да предотврати почти три пъти повече случаи от домашната изолация по време на епидемия.

Разликите между Азия и Европа обаче имат по-дълга история. През последните 20 години Азия беше засегната от няколко епидемии, като ТОРС през 2003 г. и MERS през 2015 г., което принуди страните да се адаптират и подобрят своите институции. Това също стимулира страните да инвестират в общественото здраве. Между 2000 и 2016 г. разходите за здраве на глава от населението на Виетнам се увеличават средно с 9% годишно. За разлика от това европейските държави затварят болници и легла, като финансовите проблеми се разглеждат с приоритет пред здравните.

Докато европейците започват своята зимна блокада, те трябва да помнят, че подобренията са постижими. Добрата новина е, че страните си сътрудничат повече на равнище ЕС по отношение на някои усилия, като пускане на по-бързи антигенни тестове и споделяне на ресурси. Ако Азия успя да се поучи от минали пандемии, Западът също би могъл да го направи.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

По статията работи: автор Екип на Bloomberg TV Bulgaria

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
1
 
5
преди 3 седмици
Защото Азия си разчисти хората създали цирка с инфекцията щот "пандемия" немеме .... Гeйpoпата кат са васали на глобалистите ше го дъфчат и тва е и ше има трети, пети, десети "вълни" .....
0
 
1
 
4
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Да припомним откъде тръгват последните няколко епидемии - опа, ми все от Китай :) Който по някое време рязко спира да репортва статистиката и о - чудо - всички са здрави :) Ама друг път. Почвам да се чудя кой ви плаща за статиите в последно време ...
0
 
1
 
3
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Там системно са с маски, дори без вирус. Особено в Япония.
1
 
1
 
2
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Азия има дисциплина и визия за бъдещето, ценят живота!
Ясно може да се види, че всеки ден ГЕРБ унищожават българския народ!!!

Айде още 1000 самолета купете корумпирани никаквици!!!!
5 милиарда!!! НЕ ВИ Е СРАМ УБИЙЦИ!!!
2
 
2
 
1
преди 4 седмици
контрола на "пандемията" или контрола на стадото ...

Още от Анализи
ЕЦБ няма как да игнорира въпроса за опрощаването на дългове