Коронакризата и ЕС: Правителствата са самотни в провалите си

За пореден път историята показва склонността си към ирония: във Франция Жан Кастекс става министър-председател, тъй като според президента Макрон той е успял да върне особено добре страната към обичайния живот след блокадата през пролетта.

Сега същият този Кастекс трябва да извърши „брутално спиране“ (Макрон), връщайки страната обратно към блокадите. Причината, посочена от двамата водещи политици, изглежда странна: през лятото и в началото на есента направихме всичко, както трябва, но коронавирусът просто се разпространява по-бързо от очакваното.

Хм, звучи ли ви познато?

Сега, както през март, април и май, страната прибягва до „средновековния метод за затваряне на хората у дома“, критикува консервативният всекидневник Le Figaro. Но това, което започва сега, не е връщане към далечното или близкото минало. 

Нещата са много по-различни, отколкото през пролетта: лекарите и медицинският персонал в целия ЕС са „износени” от първата вълна. Икономиката все още е далече от възстановяване, а секторите, които вече бяха отслабени, получават следващия удар, което ще означава края за много компании. Въпреки че хората се подчиняват пред държавните наредби, те са забележимо огорчени и раздразнени, че подготовката за втората вълна, която беше прокламирана през лятото, се провали. Не говорим само за Франция или България. Говорим за целия ЕС, за цяла Европа.

Дали най-малкото поне членовете на блока няма да са по-добре координирани от пролетта? Положителното в целия нов хаос е, че досега никой не отваря и дума за затваряне на границите или за граничен контрол. Поне това изглежда е научено: който затвори границите, ще унищожи отворената Европа, която всички обичат, и ще предизвиква стари негодувания.

Но отвъд това няма и блед знак за координация. Правителствените ръководители и Европейският парламент спорят ожесточено за рамковите условия за отпускане на милиардни помощи срещу коронакризата. Средствата, които са спешно необходими в момента, остават блокирани. Това е един от най-мащабните провали на европейските политици в последните години.

И отново всяка страна реагира по различен начин на вълната от заразените. Това би било разбираемо, ако обстоятелствата са различни. Но те са подобни, особено там, където пандемията е особено бурна, в столичните райони на страните членки.

София, Амстердам, Брюксел, Берлин, Прага, Париж, Мадрид, Барселона, Неапол - вирусът намира най-добрите условия, в които много хора живеят и работят заедно в ограничено пространство. Ако правителствените ръководители възприемат идеята за сътрудничество насериозно, те отдавна биха се опитали да се учат един от друг.

Идентифицирането и усвояването на най-добри практики при тестването, проследяването, лечението на пациенти, намаляването на контактите, които обаче не сриват цялата култура и други дейности и това би следвало да очакваме от общност като ЕС. Но днес всеки предпочита да се опитва да преоткрие колелото. За съжаление, повечето от европейските лидери се провалят.