Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо всъщност мразим високата инфлация?

Едно от обясненията е, че работниците и избирателите имат ограничена толерантност към сътресенията, които тя предизвиква

Защо всъщност мразим високата инфлация?

Снимка: Bloomberg

Защо всъщност по-високата инфлация е толкова лоша? Този прост въпрос е неудобен за икономическата професия. Всички смятаме, че инфлация от 6,2% годишно (каквато бе тя през октомври в САЩ - бел. прев.) е нежелателна, но не сме много добри в обяснението защо, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.

Още по темата
Достатъчно лесно е да се използва грубата икономическа теория, за да се покаже защо инфлацията не е толкова голяма работа. Парите са наричани от икономистите „неутрални“ или понякога „супернеутрални“. За да опростим малко, в икономическите модели по-високият темп на инфлация повишава заплатите и цените по като цяло пропорционален начин, оставяйки моделите на БВП и заетостта в икономиката или непроменени, или само с незначителни модификации.

И все пак повечето икономисти упорстват в негативната гледна точка спрямо по-високата инфлация. Една от хипотезите е, че инфлацията обърква хората. Повечето хора не са свръхрационални изчислителни машини и са склонни да гледат на по-високите цени като на реални икономически промени. Производителите пък, поради по-високото номинално търсене за своите стоки, могат да си помислят, че внезапно са станали по-популярни сред потребителите, вместо факта, че просто са впримчени в инфлационна спирала.

При този сценарий инфлацията не би трябвало да е лоша. Ако производителите увеличат продукцията си и наемат повече работна ръка, това има тенденция да стимулира икономиките, а не да им навреди. Това е още по-вярно, ако има някаква първоначална степен на монопол, ограничаващ производството.

Но какво ще стане, ако производителите в крайна сметка разберат, че са изправени пред обикновена инфлация и трябва да се върнат към предишните си решения? Това със сигурност ще доведе до разходи. Може би, но най-тежките икономически спадове включват свиване на почти всички сектори приблизително по едно и също време, вместо основният проблем да е прекалено многото продукция тук-таме. Някои от тези разходи поради промяната може да са реални, но това изглежда не обяснява защо хората не харесват толкова много инфлацията. И в сегашната ситуация истинските разходи идват от вълните на пандемията, а не от паричната политика.

Един аргумент, свързан с Австрийската икономическа школа, е, че инфлацията води до твърде много кредити и следователно твърде много дългосрочни инвестиции, по начин, който в крайна сметка се оказва неустойчив. Независимо дали това мнение понякога е вярно, при сегашните условия инвеститорите изглеждат по-скоро притеснени, отколкото доволни от инфлацията.

Още по темата
Така че остава въпросът: Защо инфлацията е толкова лоша? Имайте предвид, че повечето държавни помощи вече са индексирани спрямо инфлацията. Данъкът върху капиталовите печалби обаче не е - и в това се крие определена цена на инфлацията, а именно, че повишава реалната ставка на данъка върху капиталовите инвестиции (може би се има предвид изместването към по-горни пределни ставки - бел. прев.) Но това не обяснява как инфлацията изглежда има толкова широкообхватна цена, включително за мнозинството американци, които не притежават значителни вложения в акции.

Остават две големи притеснения. Първо, по-високите темпове на инфлация преразпределят богатството по разрушителен начин. За добро или лошо, все повече и повече американци са заети в относително бюрократичния сектор на услугите, който включва образованието, здравеопазването и правителството. Ако инфлацията скочи до 6%, повечето от тези работници не получават бързо компенсиращо увеличение на заплатите, за да възстановят предишния си стандарт на живот.

Те могат да получат по-високо заплащане, като си намерят нова работа или като заплашат убедително, че ще напуснат. Но това често е напрегната позиция, както от лична, така и от професионална гледна точка. Хората може да са получили помощи по-рано по време на пандемията, пряко или косвено, и по този начин да са на нулата или дори малко над нея. Все пак с инфлацията те ще изпитат загуба на покупателна способност и ще я намразят.

Второто голямо притеснение е, че инфлацията има тенденция да изисква последваща дезинфлация, дори само защото хората мразят инфлацията толкова много. А ние, макроикономистите, знаем, че дезинфлациите (или явните дефлации) са склонни да водят до рецесии. Когато Федералният резерв на САЩ затяга монетарната политика със значителна сума, съвкупното търсене в икономиката спада, което води до загуби в производството и заетостта.

Разбира се, това е забавен начин да се обясни защо по-високите темпове на инфлация са лоши: по същество инфлацията е лоша, защото трябва все някога да приключи. По-фината версия на тази теория е, че работниците и избирателите имат ограничена толерантност към сътресенията - и когато те се появят, в крайна сметка правим грешки в усилията си да се измъкнем от тях.

Следователно правилната критика на инфлацията е доста обща. Пандемията също е сътресение и ние направихме много грешки в усилията си да я прекратим. Една от тези грешки всъщност е прекомерната инфлация. Това няма да е последната, тъй като непрекъснато разширяваме кръга от грешки.

По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
3
 
4
Боян до: viva
преди 4 дни
Няма профилна снимка
Напълно си прав, в момента и дума не се обелва от ЕЦБ как ще си върне парите дето дава на безброй закъсали държави като Гърция, която 2010 уж щеше да започне да си намалява дълговете, но 12 години по-късно дълга им се увеличава с невероятно темпо??? Лошото е че в ЕС тея с дълговете са много, а тия с парите малко, преди 10 години тия с парите се опитаха да вкарат длъжниците в правия път, но уви и техните икономики закъсаха от тези опити и явно ще се ползва универсалния лек от как са измислили днешните пари преди 500 години и това е инфлацията, малко са случаите когато дълговете са се изплащали реално, почти винаги те са се изпарявали с инфлация. Лошото ще настане когато Германците, Австрийците и Холанците, решат вече да не спестяват, а да харчат е тогава ще дойде потопа от инфлация.
0
 
5
 
3
преди 5 дни
Няма профилна снимка
И този въпрос се задава от професор??? Ами дори и заплатите да догонват инфлацията, какво се случава със спестяванията? Цял живот си спестявал за черни дни, за образование на децата и накрая за една година губиш 10% от парите си. Толкова ли е сложно, професоре? Компенсации за текущ доход може да получиш, но за минал не можеш. Инфлацията го изяжда. И най-лошото е усещането, че губиш доход, за да помагаш на прахосници, които са харчили, повече от колкото са може ли да си позволят. И в днешно време все се гледа да се помага не на работливите и съвестните, а на тези които са нагли, нахални и най-силно реват.
1
 
1
 
2
преди 5 дни
Ако инфлацията повишава заплатите защо нашите работодатели са против вдигането на минималната заплата? С инфлацията би трябвало да стане по-висока от предложеното от правителството.Както и да е с инфлацията свръх задлъжнелите коорпорации, банки и т.н. си опростяват дълговете както нашите кредитни милионери от 90-те, само че с по-скромни проценти.
1
 
4
 
1
преди 5 дни
В статията се говори за грешки НО не се говори за УМИШЛЕНИ грешки.В момента ЕЦБ наля пари БЕЗ реално покритие,тези пари не се изработени и ПОД тях нямаме реално производство.Европейската банка крепи дълга на Италия ,Франция,Гърция за наша сметка,и това е нарочно Лагард излиза и нагло ни обяснява как инфлацията била преходна.Тази жена е за затвор и съд!!

Още от Анализи
Европейските отбранителни фирми се страхуват от правила за устойчиви инвестиции