Инфлационният натиск е структурен, а не временен

Правителствените данни, публикувани миналата седмица, поставиха инфлацията в САЩ на върха на икономическия дневен ред. За една година потребителските цени нараснаха с 6,2%, което е най-бързият темп от повече от три десетилетия, а цените на едро скочиха с 8,6%. Базовата инфлация през октомври, която изключва волатилните цени на храните и енергията, се ускори с 4,6% на годишна база, пише Уилиъм Галстън за Wall Street Journal.

Много индивидуални цени плашат окото. Цената на мазута се е повишила с 59% през последните 12 месеца, на бензина - с 50%, а на природния газ, доставян до домовете - с 28%. Цената на новите автомобили и камиони се увеличава с 10%, на употребяваните - с 26%, а при наемането на автомобили и камиони ръстът е 39%. Мебелите струват с 12% повече; цените на наемите и жилищата растат бързо. Яйцата от клас А са достигнали 1,82 долара за дузина от 1,41 преди година; половин килограм печено месо поскъпна от 5,75 на 7,40 долара.

Заплатите също се увеличават с най-бързия си темп от десетилетия, но не достатъчно, за да компенсират нарастващите цени, като намалението на реалните заплати е 1,1%. Не е изненадващо, че очакванията на американците за инфлацията през следващата година достигнаха рекордните 5,7% през октомври.

В края на август председателят на Федералния резерв Джером Пауъл все още твърдеше, че покачването на инфлацията е засегнало „сравнително тясна група стоки и услуги“, позиция, която той след това изостави. Но министърът на финансите Джанет Йелън, висши икономисти от администрацията и Пауъл продължават да настояват, че настоящият скок на инфлацията ще бъде „преходен“. Моментът, в който нещата ще се върнат към нормалното, обаче продължава да се измества напред в бъдещето.  

Пауъл и други може да са прави, но доказателствата срещу тяхната позиция се натрупват. Повечето американски фирми отчитат ограничена пазарна съпротива на потребителите към повишаването на цените. Домакинствата са спестили повече от 2 трилиона долара благодарение на държавните трансфери и по-малкото разходи по време на пандемията. За тези с по-високи доходи „ефектът на богатството“ повишава търсенето им на стоки и услуги.

Икономисти, достатъчно възрастни, за да си спомнят 70-те години на миналия век, посочват, че тогавашната спирала заплати-цени е била стимулирана от автоматичното индексиране на заплатите спрямо разходите за живот, което почти изчезна. Но то може да се завърне. Последната оферта на компанията John Deere (за производство на селскостопанска механизация - бел. прев.) към нейните стачкуващи работници включва автоматична корекция спрямо разходите за живот, като други компании могат да последват примера ѝ, за да се конкурират за служители.