Инфлационният натиск е структурен, а не временен

Два от факторите, които най-често се обвиняват за смущенията, които водят до покачване на цените - недостигът на компютърни чипове и прекъснатите вериги за доставки - няма да отшумят толкова бързо, колкото се надяват регулаторите. Председателят на Intel прогнозира, че глобалното търсене на чипове ще надхвърля предлагането до 2023 г. Междувременно производителите на автомобили ще продължат да се конкурират с електронната индустрия за оскъдните доставки. Много автомобилни компании реагират като намаляват производството на по-евтините модели с по-нисък марж в полза на по-скъпите, което не е печеливша формула за намаляване на инфлацията.

Проблемите с веригата за доставки са по-дълбоки. Дори ако администрацията на Байдън успее да накара пристанищата в страната да работят денонощно, други тесни места, като претоварените железопътни линии и недостигът на складови площи, ще продължат да забавят доставката на стоки. Още по-лошо е, че вълната от напускания доведе до недостиг на около 80 000 шофьори на камиони.

Най-важното е, че силите, които доведоха до четири десетилетия на спадащи лихвени проценти и ниска инфлация, спряха да действат. Работната сила в САЩ, която нарастваше с 1,6% годишно през 1980-те и с 1,3% през 1990-те, се очаква да расте само с 0,5% през настоящото десетилетие. Политиците продължава да осуетяват имиграционните реформи, необходими за запълване на тази празнина.

Със застаряването на населението в САЩ и в целия индустриализиран свят - включително в Китай - бавният растеж на работната сила ще окаже постоянен натиск за повишаване на заплатите. Тъй като възрастните хора харчат част от спестяванията си и прехвърлят останалите на своите деца и внуци, потребителското търсене ще се увеличи. При липса на по-бързо нарастване на производителността е вероятна повече инфлация, отколкото сме виждали през последните 40 години.

Отворената търговия и глобалните вериги за доставки са в упадък. Засилващата се конкуренция между САЩ и Китай, и популисткият бунт срещу икономическата либерализация помагат да се обясни тази промяна. Пандемията разкри уязвимостта на глобализираните системи. Бизнес лидерите ще поставят по-голям акцент върху устойчивостта, за сметка донякъде на ефективността. За да се намали рискът, част от производството ще се премести в САЩ или приятелски страни по-близо до тях, което ще увеличи натиска върху трудовите и други разходи.

В много дългосрочен план борбата за забавяне на климатичните промени може да намали разходите за енергия, но това изглежда малко вероятно през следващите две десетилетия. Въпреки че въглищата имат огромно отрицателно въздействие върху околната среда, те са сравнително евтини, а преминаването към електрически превозни средства няма да се случи достатъчно бързо, за да намали търсенето на бензин скоро.

При обмислянето на следващите си стъпки администрацията на Байдън и Фед трябва да придадат много по-голяма тежест на доказателствата, че оформящият се инфлационен натиск е структурен, а не временен.