IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ще погуби ли икономическата криза в Турция самия Ердоган?

Президентът доминира в турската политика от почти две десетилетия и преживя много кризи, но никога не е бил по-близо до загубата на властта

08:36 | 14.01.22 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Доверието към турския президент спада все повече. <em>Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg</em></p>

Доверието към турския президент спада все повече. Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg

Развиващата се икономика на Турция някога беше смятана за един от успешните примери на 21-ви век. Междувременно положението вече не изглежда толкова розово. Въпреки че страната и преди е била изправена пред редица икономически проблеми, изминалата година беше особено трудна.

Турската лира се срива от рекордно дъно до ново такова, докато инфлацията се ускорява и икономиката се влошава. Това представлява риск за президента Реджеп Тайип Ердоган, чиято популярност продължава да се топи. Преди предстоящите избори през 2023 г. комбинацията от сриваща се икономика и спадащ рейтинг поставя Ердоган в изключително несигурно положение, пише в свой анализ за Makronom Балки Бегумхан Байхан, докторант в Coventry University, която изследва авторитарните режими с акцент върху Турция и бившите съветски републики.

Икономическата криза в Турция

Валутната криза доведе до бърз спад на стойността на турската лира. Преди година лирата се търгуваше за 7,3 лири спрямо долара, а през декември миналата година - за почти 16,7. Със загуба на стойност от над 40% лирата беше най-зле представилата се сред валутите на развиващите се пазари през миналата година. А възстановяването в края на декември беше само временно; междувременно обменният курс отново е 13,8 лири спрямо долара (към 12 януари).

В същото време инфлацията се ускори рязко - от 21% през ноември до над 36% през декември. Настоящият процент е най-високият, регистриран в Турция, откакто партията на Ердоган Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт през 2002 г. Разходите за храна и напитки са нараснали с около 43% на годишна база, главно поради увеличението на цените на основни продукти като хляб, брашно и мляко.

Настоящото изостряне на кризата в Турция бе предизвикано от нестандартната икономическа политика на Ердоган, която включва намаляване на лихвените проценти въпреки нарастващата инфлация. Президентът отдавна е обсебен от идеята за свръхниски лихвени проценти, тъй като смята, че ниските лихвени проценти носят ползи, като например създаване на икономически растеж и повишаване на заетостта. Ердоган оправдава тази нестандартна икономическа политика, наред с другото, с ислямските учения. Неотдавна той заяви, че „като мюсюлманин“ ще продължи да изпълнява всичко, предписано от религиозните заповеди. Той се придържа към тази догма дори в условията на безпрецедентна криза.

Централната банка на Турция е подложена на постоянен натиск да се подчини на политиката на Ердоган. През декември тя понижи едноседмичната репо лихва за четвърти пореден път до 14% (през септември тя беше 19%) въпреки нарастващата инфлация. Турската централна банка, която някога действаше относително независимо от правителството, се остави да бъде притискана все по-силно при управлението на Ердоган. Сега тя е изцяло под контрола на правителството и може да бъде обект на мащабна намеса от страна на президента, който през последните три години смени трима управители на централната банка.

Това ли е краят на Ердоган?

Последиците от продължаващата криза се усещат в ежедневието на турския народ. Според проучване, проведено през декември 2021 г., 61,5% от анкетираните смятат, че годишната инфлация се е ускорила до над 100%. За режим, който до голяма степен е изградил своята популярност върху репутацията си на отговорен участник в икономическата политика, това са тревожни данни. Освен това личният имидж на Ердоган също е засегнат: Рейтингът на одобрение за него е спаднал до 38,6%, а 57,2% от турците не одобряват политиката му. Всичко това подсказва, че хегемонистичната му позиция в турската политика е застрашена от отслабване.

Сега Ердоган е в уязвимо положение. Икономическите кризи предизвикаха падането на няколко авторитарни режима в близката история. Настоящият протест в Казахстан, предизвикан от по-високите цени на горивата, може да бъде последният пример за това. За Ердоган обаче ситуацията е още по-застрашителна, тъй като през 2023 г. предстоят избори, които и преди можеше да загуби, но сега изглеждат много по-трудни.

Изборите са още по-застрашителни, защото опозиционните партии в страната вече се координират добре. Тази координация, започнала по време на изборите през 2018 г., не само се запази, но дори се засили през последните години. Националният алианс на анти-ердогановите партии вече разполага с широк кръг от популярни кандидати за президент, които изпреварват Ердоган в социологическите проучвания. Сред тях са кметовете на големи градове като Истанбул и Анкара. Те бяха избрани през 2019 г. като членове на опозиционни съюзи - т.е. в момент, когато рейтингът на президента беше по-висок, а икономиката беше в много по-добро състояние.

Последна актуализация: 08:58 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 4 rate down comment 1
Marie-Sophie Germain
преди 2 години
Хладилникът може да е по-силен телевизора.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 5 rate down comment 1
earth1225
преди 2 години
Ще погуби ли икономическата криза в Турция самия Ердоган - А дано!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 0
earth1225
преди 2 години
Ще погуби ли икономическата криза в Турция самия Ердоган - А дано!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още