Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Второ блокиране ще нанесе трайни икономически щети в Централна и Източна Европа

Държавите в региона, които не са членки на ЕС, могат да си осигурят евтини заеми, но нямат неограничено пространство за маневриране заради спадащите валути

Второ блокиране ще нанесе трайни икономически щети в Централна и Източна Европа

Снимка: Bartek Sadowski/Bloomberg

Пандемията от новия коронавирус навлиза в шестия си месец в развиваща се Европа и предупрежденията за икономическите последици за света и региона стават все по-тревожни. Според Европейската комисия и най-новата й прогноза БВП вече се е свил с 3,6% в ЕС.

Тъй като ситуацията все още е нестабилна и остава възможността за голяма втора вълна от инфекции през есента, рецесията не е ясно точно колко дълбока ще бъде. Евентуално второ блокиране може да бъде катастрофално за икономиките от Централна и Източна Европа и ще причини трайни щети, пише онлайн изданието Emerging Europe.

ЕК очаква БВП в еврозоната да се свие с 8,7% през 2020 г. Прогнозите за Централна и Източна Европа са по-лоши. Докато някои страни в региона постигнаха успех в овладяването на пандемията, веднага щом започнаха да облекчават ограниченията за блокиране, броят на случаите с новозаразени рязко се увеличи. Затова и някои държави в региона отвориха икономиките си по-бавно, отколкото планираха.

„Това е огромна и уникална икономическа криза за Централна и Източна Европа. Като цяло страните от региона са изправени пред по-дълбока рецесия, отколкото след глобалната финансова криза през 2008 г.“, казва Ричард Гривисън от Виенския институт за международни икономически изследвания.

Още по темата
Очаква се рецесията да засегне страните от Югоизточна Европа по-силно от тези на север, отчасти поради зависимостта на региона от туризма. За Хърватия, Черна гора и Албания се очаква да имат една от най-лошите рецесии през 2020 г., допълва Гривисън.

Туризмът обаче не е единственият рисков фактор що се отнася до икономическите последици от Covid-19 и мерките за неговото овладяване. Според Гривисън страните, които разчитат на международната търговия, като Словакия, също ще пострадат през 2020 г.

Прогнозата на Statista показва, че износът на стоки и услуги от Централна и Източна Европа ще спадне в целия регион. Хърватия ще е най-силно засегната с 29% очаквано намаление, следвана от Унгария, България, Чехия, Румъния, Естония, Литва, Словения и Словакия с понижение от 12 до 14 на сто. Латвия и Полша се очаква да бъдат най-слабо засегнати съответно с 10,3 и 9,8 намаление.

За да компенсират щетите, държавите членки на ЕС ще имат достъп до плана за стимулиране на ЕС в размер на 750 милиарда евро - историческа инициатива на блока, одобрена след продължителни спорове за начина на финансиране.

„Това е много значима стъпка, особено за много страни членки от Централна и Източна Европа. Фактът, че по-голямата част от средствата за региона ще дойде под формата на безвъзмездни средства, а не заеми, е недвусмислено положителен за страните“, допълва Гривисън.

„Страните в Централна и Източна Европа, които са особено силно засегнати, изглежда, че ще получат по-голям дял спрямо БВП“, казва още той.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Централна и Източна Европа
Защо Армения и Азербайджан се бият за Нагорни Карабах?