Второ блокиране ще нанесе трайни икономически щети в Централна и Източна Европа

Пандемията от новия коронавирус навлиза в шестия си месец в развиваща се Европа и предупрежденията за икономическите последици за света и региона стават все по-тревожни. Според Европейската комисия и най-новата й прогноза БВП вече се е свил с 3,6% в ЕС.

Тъй като ситуацията все още е нестабилна и остава възможността за голяма втора вълна от инфекции през есента, рецесията не е ясно точно колко дълбока ще бъде. Евентуално второ блокиране може да бъде катастрофално за икономиките от Централна и Източна Европа и ще причини трайни щети, пише онлайн изданието Emerging Europe.

ЕК очаква БВП в еврозоната да се свие с 8,7% през 2020 г. Прогнозите за Централна и Източна Европа са по-лоши. Докато някои страни в региона постигнаха успех в овладяването на пандемията, веднага щом започнаха да облекчават ограниченията за блокиране, броят на случаите с новозаразени рязко се увеличи. Затова и някои държави в региона отвориха икономиките си по-бавно, отколкото планираха.

„Това е огромна и уникална икономическа криза за Централна и Източна Европа. Като цяло страните от региона са изправени пред по-дълбока рецесия, отколкото след глобалната финансова криза през 2008 г.“, казва Ричард Гривисън от Виенския институт за международни икономически изследвания.

Туризмът обаче не е единственият рисков фактор що се отнася до икономическите последици от Covid-19 и мерките за неговото овладяване. Според Гривисън страните, които разчитат на международната търговия, като Словакия, също ще пострадат през 2020 г.

Прогнозата на Statista показва, че износът на стоки и услуги от Централна и Източна Европа ще спадне в целия регион. Хърватия ще е най-силно засегната с 29% очаквано намаление, следвана от Унгария, България, Чехия, Румъния, Естония, Литва, Словения и Словакия с понижение от 12 до 14 на сто. Латвия и Полша се очаква да бъдат най-слабо засегнати съответно с 10,3 и 9,8 намаление.

За да компенсират щетите, държавите членки на ЕС ще имат достъп до плана за стимулиране на ЕС в размер на 750 милиарда евро - историческа инициатива на блока, одобрена след продължителни спорове за начина на финансиране.

„Това е много значима стъпка, особено за много страни членки от Централна и Източна Европа. Фактът, че по-голямата част от средствата за региона ще дойде под формата на безвъзмездни средства, а не заеми, е недвусмислено положителен за страните“, допълва Гривисън.

„Страните в Централна и Източна Европа, които са особено силно засегнати, изглежда, че ще получат по-голям дял спрямо БВП“, казва още той.