Политиките на Тръмп засилват стремежите на Европа към космическа автономност

За втора поредна седмица Париж се представя като център на космическата индустрия. Водещата европейска конференция за космически бизнес стартира в началото на изминалата седмица, предхождано от събитие, на което председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен подчерта потенциала на континента, корпоративните ръководители обявиха нови сделки, а президентът на Франция Еманюел Макрон разговаря с френски астронавт от Международната космическа станция (МКС), пише Bloomberg.

На срещата на върха липсваха някои видни американски компании, включително SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос. Френското правителство отправи едва завоалирана критика към президента на САЩ Доналд Тръмп.

Това пренебрежение е един от признаците за обтегнати трансатлантически отношения, откакто Тръмп се завърна в Белия дом. Европейските лидери призовават за по-голяма автономия в космоса, компаниите изграждат алтернативи на SpaceX, а играчи в аерокосмическата и отбранителната индустрия като Airbus SE и Thales SA обединяват ресурси.

Стратегическите ходове на Европа потенциално предвещават преструктуриране на глобалния космически ред, преобръщайки продължило десетилетия сътрудничество между САЩ и техните съюзници. Все пак тези промени може да се окажат трудни, ако не и невъзможни, за преодоляване.

НАСА е инструмент на меката сила за САЩ от Студената война, но сега е изложена на риск да се изолира още повече на световната сцена. Въпреки че САЩ остават доминиращият играч в космоса, дистанциращите се действия на Европейската космическа агенция (ЕКА) създават риск Вашингтон да бъде изключен от тези съвместни инициативи.

Ключова роля в стремежа към космическа автономност играе генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер.

Австриецът се намира в трудна ситуация, след като Джаред Айзъкман, милиардерът и бивш финтех директор, който ръководи НАСА, през март отмени Gateway, мултинационален проект за изграждане на лунен спътник, за който ЕКА разработваше ключови модули. Новината засили чувството за уязвимост към промени в приоритетите в агенцията.

„Европа е твърде силно изложена на риск в сътрудничеството си, особено в проучването, спрямо САЩ“, предупреждава Ашбахер.

Отмяната от страна на САЩ на подкрепената от ЕКА мисия за връщане на проби от Марс „показа много видимо и много ясно, че Европа трябва да преосмисли и да се препозиционира в изследванията“, добавя Ашбахер.

Той изтъква, че САЩ си сътрудничат с европейски партньори по други лунни планове.

„В бъдеще ще дадем приоритет на договорености, които ускоряват резултатите, намаляват ненужните разходи и сложност и помагат за по-бързото постигане на нашите изследователски цели“, подчертава Айзъкман.

Той иска да увеличи броя на изстрелванията на ракети, да разположи повече спътници и да накара правителствата да приоритизират космическите изследвания.

ЕКА обмисля да увеличи броя на мисиите на своите ракети Ariane 6 и Vega-C и да изпълнява собствени пилотирани мисии, вместо да използва услугите на SpaceX, изтъква Ашбахер пред журналисти на 2 септември.

Миналия месец ЕКА възложи договори на стойност над 540 млн. евро на три стартъп компании за разработване на първите ракети за многократна употреба в Европа. Една от тях, германската Isar Aerospace, изстреля своята ракета носител на 5 септември от норвежки космодрум, превръщайки се в първата фирма, изпратила ракета в орбита от Европа.