Политиките на Тръмп засилват стремежите на Европа към космическа автономност

Проектът Bromo, предложено сливане между италианската аерокосмическа компания Leonardo SpA и Airbus и Thales за обединяване на регионалните космически дейности, вероятно ще получи регулаторно одобрение до края на следващата година, заяви главният изпълнителен директор на Leonardo Лоренцо Мариани пред Bloomberg.

За да привлече подкрепа за своята програма, Ашбахер се обръща към държави членки, които исторически не развиват големи космически програми.

През юли той пристигна във Варшава, за да обяви нов център за сигурност, първият в Източна Европа.

„Ако наистина сме сериозни по отношение на европейския суверенитет, Европа не може да изостава от САЩ, и особено от Китай, що се отнася до възможностите за изследване на космоса“, заяви полският премиер Доналд Туск.

ЕКА също така търси сделки с Канада и Япония, които също са засегнати от отмяната на програмата Gateway на НАСА.

През януари Ашбахер беше домакин на събитие с Китайската национална космическа администрация (КНКА), първата среща с висшия представител на Китай в областта на космическите технологии от близо десетилетие. ЕКА и КНКА си сътрудничат по съвместна мисия, стартирана през май.

Програмата на австриеца ще бъде тествана през декември на среща на страните членки на агенцията в Италия, където той ще ги помоли да одобрят план за определяне на пътна карта за изследване на космоса.

ЕКА ще играе ключова роля в плановете на Европейския съюз (ЕС) за сателитна мрежа, наречена IRIS² , предназначена да предложи алтернатива на Starlink на SpaceX.

ЕКА инвестира 550 млн. евро в този план, чийто общ бюджет надхвърля 15,6 млрд. евро. Планирано е тази мрежа да започне да бъде извеждана с ракети в околоземна орбита през 2029 г.

Кампанията за намаляване на зависимостта на Европа от НАСА е изправена пред много препятствия. Въпреки че Ашбахер посочва, че Европа ще има свои собствени пилотирани мисии, агенцията няма официален график по темата.

Държавите членки внесоха рекордните 22,1 млрд. евро за финансиране на космическите програми на ЕКА през следващите три години, което е увеличение с 36% спрямо предходния бюджет, но е далеч по-малко от годишния бюджет на НАСА в размер на 24,4 млрд. долара.

Регулаторните пречки и сложните структури на финансиране показват, че европейските космически проекти ще се нуждаят от много време, преди да бъдат реализирани.

Конкуриращите политически интереси сред страните членки на ЕКА също са препятствие.

„Координирането на индустриална база, която е разпръсната в множество географски райони в Европа, е предизвикателство“, коментира Джон Уолш, стратегически консултант в Novaspace. „Това е много различно от ситуацията с НАСА или Китай, които са в състояние да използват ресурсите на цялата страна сравнително ефективно“, добавя той.

След повече от пет десетилетия на сътрудничество, ЕКА не планира да прекъсне всички връзки с НАСА. Европа все още разчита на SpaceX за извеждане на спътници и астронавти в орбита. Тя също така иска да продължи изграждането на лунна база със САЩ.

Най-силните международни партньорства на НАСА са изградени върху споделени мисии, значими приноси и споразумения, които осигуряват стойност за НАСА и САЩ, посочва Айзъкман.

Въпреки това, неуспехът на Gateway е напомняне за необходимостта от преосмисляне, изтъква Ларс Петцолд, ръководител на отдела за изследвания и наука в Европейския институт за космическа политика. „Ще преминем от отношения, които в миналото бяха по-скоро като партньорство между големи и малки, към ситуация, в която Европа действа по-самостоятелно“, добавя той.