Недостигът на ракети води до изоставането на Европа в космическата надпревара

На северозападния бряг на планински арктически остров, с лице към Норвежко море, се намира космодрумът "Андоя" в Северна Норвегия.

Потокът от политически лидери, които го посещават, показва голямото му значение. Това може би е най-добрият шанс на Европа да навакса в надпреварата за милитаризация на Космоса, като същевременно се освободи от зависимостта си от аерокосмическата компания SpaceX на американския предприемач Илон Мъск.

Изстрелването на сателити в околоземна орбита „е способност, която е важна за Норвегия, за Европейския съюз, за Европа“, заяви в интервю за Bloomberg Кетил Олсен, главен изпълнителен директор на Andoya Space и бивш норвежки вицеадмирал. „За нас става въпрос за стратегическа автономия, за суверенитет и за европейска независимост“, подчертава той.

Но това все още не е осъществено.

Сателитите за наблюдение, комуникации и прецизна геолокация са военна необходимост от години, като новите оръжия, като орбитални прехващачи и системи за инспекция, също се насочват в тази посока. Китай, Русия и САЩ влагат над 200 млрд. долара в развитие на подобни мерки, като са извели стотици спътници в орбита през последните пет години и са тествали оръжия на Земята и в космоса.

В тази засилваща се надпревара липсва Европа, спъната от несъответстващи интереси, ограничени национални бюджети и липсата на ключов елемент от космическата технология: достатъчно тежки ракети-носители, за да извършват десетки пътувания до орбита всяка година.

Китайската ракета-носител Long March 5 и руските „Протон-М“ и „Ангара А5“ могат да изведат в орбита по около 25 хил. килограма товар. SpaceX Falcon Heavy може да пренесе почти 64 хил. кг.

Ariane 6, управлявана от френския доставчик на търговски ракети-носители Arianespace SA, може да изведе в орбита товар с тегло от около 22 хил. кг, но производството на ускорители и инфраструктурата я ограничават до около 10 изстрелвания годишно.

През 2025 г. САЩ са извършвали средно по над 15 изстрелвания на месец, водени от SpaceX. Преодоляването на тази разлика, като същевременно се избягва зависимостта от чуждестранна компания, е най-голямата пречка за заличаването на това изоставане на Европа в космическата надпревара. А това би струвало милиарди евро.

„Ако Европа сериозно иска да бъде суверенна космическа сила, тя би трябвало да може сама да задоволява нуждите си от спътници“, коментира Бледин Боуен, автор на книгата „Първороден грях: Силата, технологиите и войната в Космоса“ и доцент по астрополитика в университета „Дърам“.

Европейските стартъпи се надпреварват да създадат алтернатива на американските, но те могат да се похвалят само с няколко изстрелвания. Фокусът им е върху скоростта, възможността за многократна употреба и вътрешната сигурност, а не върху полезния товар.

Една от големите надежди на Европа, германската Isar Aerospace SE, отложи планираната си мисия „Напред и нагоре“ няколко пъти и все още не е определила нова дата за началото. Първият ѝ опит за изстрелване преди година доведе до полет, който продължи около 30 секунди, преди ракетата да се разбие. Очаква се ракетата Spectrum да превозва полезен товар от едва 1000 килограма.

Даниел Мецлер, главен изпълнителен директор и съосновател на компанията, заяви, че грешките „са част от ракетната индустрия“ и помагат за натрупването на ценен опит.

„Няма съмнение, че ще достигнем орбита и ще демонстрираме надежден достъп до космоса“, заяви той.

Междувременно орбиталните заплахи непрекъснато нарастват. Въпреки че разполагането на ядрени оръжия в орбита е забранено с договор, съществува пространство за разгръщане на други военни действия.

Някои от дейностите, свързани с отбраната, са добре известни: първият военен спътник се отправя към орбита в края на 50-те години на миналия век, а сега има повече от 600 такива, посочва астрофизикът Джонатан Макдауъл. Концепцията за шпионски спътници, които записват изображения и улавят комуникационни сигнали, е добре позната, добавя той.

(Продължава на следващата страница)